Замъкът Метони

07.09.2012

Замъкът Метони (Methoni) се намира в северната част на западното Пелопонеско (Peloponnese) крайбрежие. Скалата е защитавала векове наред пристанището на Метони и е служила като допълнителна естествена защита на величествената крепост, пазейки я и от бушуващото море.

Венецианците хвърлили око на пристанището на Метони през дванадесети век, тъй като то се намирало в средата на пътя им към Изтока и било разположено на важно стратегическо място. Метони бил даден на Джофри де Вилардуен (Geoffrey de Villehardouin) през тринадесети век. По това време венецианците окупирали двата града – Метони и Корони (Koroni), които се намирали един до друг, тъй като те били от стратегическо значение, и укрепили и двете населени места.

Метони бил нападнат от турците и крепостта нямало да бъде превзета, ако местните жители не били изоставили крепостните стени в паниката си от нападателите. Еничарите се възползвали от това и нахлули в двореца.

Градът бил опожарен, католическият епископ е бил убит, всички мъже от града били обезглавени, а жени и деца били продадени в робство. Градът се обезлюдил напълно и спешно се наложило да докарват хора от далечни населени места, за да бъде населен той отново.

През 1531 година рицарите на Свети Йоан (St John) решили да превземат бившата венецианска колония и дори успели да проникнат в крепостта, но опитът им бил осуетен от турските войници. През 1686 година турците напуснали града. Нови хора се заселват в крепостта и градът отново се възражда.

Крепостна стена на замъка Метони

През 1715 година турците превземат крепостта за втори път, което довежда до упадъка й. През 1829 година замъкът бил освободен от френския генерал Мезон (Maison).

Днес стените на замъка-крепост, макар и представляващи руини в сравнение с първоначалния им вид, все още са много величествени.

Замъкът Метони се разполага върху целия нос и в югозападната част на брега, като се откроява със своята осмоъгълна кула. В северната си част той е покрит от силно укрепен акропол. Дълбок ров отделя замъка от земята и за да се достигне до него, трябва да се мине по дървен мост. Венецианците са направили бойници, за да се защитават от нападения.

Тези бойници, могат да се видят и днес. Има и солиден каменен мост към входа на замъка, който е бил направен върху четиринадесет арки по времето на генерал Мезон. По това време е била реновирана и огромната порта на замъка. Отдясно и отляво на входа има запазени две големи бойници.

Във вътрешността на крепостта има руини на покоите на венецианските господари, а също така павирани улици, руини на турска баня, византийска църква Света София (St. Sophia). Вижда се и висока гранитна колона в дорийски стил, върху чийто капител най-вероятно се е издигал крилатият лъв на Венеция (Venice). Надписът, който е бил гравиран върху капитела, не се е запазил.

В южната част на стените се издига грандиозната морска порта, която неотдавна е била реставрирана. Тя е украсена с две високи кули, които се издигат на шестнадесет метра височина, и са свързани с осемнадесетметрова платформа. В кулите е имало стаи, които са били годни за живеене.

На различни места из замъка-крепост могат да се видят венециански емблеми с крилатия лъв на Сан Марко (St. Mark), както и различни надписи. Върху северната стена има гербове на венецианските семейства Фоскарини (Foscarini), Фосколо (Foscolo) и Бембо (Bembo).

Днес замъкът Метони е пустинен, но според местните през зимата тук по цяла нощ се чуват виковете на духове на хората, изклани в крепостта. Най-красива гледка към замъка се открива в късния следобед от отсрещния хълм – тогава той е най-подходящ за снимка.

4.3
Общо 3 гласували
5 2
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати