Река Тунджа

17.11.2012

Тунджа е втората по дължина река в България. Тя е една от най-значимите реки в страната, водите й са ценен ресурс за земеделските земи. Тунджа свързва България с Турция.

Река Тунджа
Снимка: Христофор Ташев

Река Тунджа извира от централната част на Стара планина. По-конкретно от живописния връх, наречен Юрушка Грамада, намиращ се в Калоферската планина, източно от връх Ботев.

Старото име на реката е Тонзус. На древно тракийски език „тонзус“ означава река, вода.

Дължината на Тунджа на българска територия е 350 км. Това я нарежда на воро място по дължина на реките в България. Най-дълга е река Искър (368 км). Общата дължина на Тунджа е 390 км.

Река Тунджа е най-големият приток на река Марица. Влива се в нея на територията на Турция при град Одрин.

Преди да излезе от българска територия, долината на Тунджа извайва красивия Сремски пролом, разделящ Сакар планина и Дервентските възвишения.

Най-пълноводна Тунджа е през пролетта, заради топенето на планинските снегове. Традиционно лятото се наблюдава спад в нивото на реката, заради напоителните дейности.

Горното течение на Тунджа е високопланинско. То е включено в границите на резерват Джендема. Долината на Тунджа образува запомнящи се скалисти пейзажи. По бреговете й са разположени смесени букови гори с богато разнообразие от флора и фауна.

Средното й течение е по-скоро равнинно. Наклонът на речното корито отначало е голям, след което бързо намалява. От Сливен надолу коритото на Тунджа става много широко, на места ширината му надминава 45 км.

В близост до град Ямбол е мястото, където реката променя източното си течение, завива на 90 градуса, поемайки на юг към границата ни с Турция.

Поречието на Тунджа се намира в т.нар. Източнобеломорски водосборен район. Река Тунджа преминава през Казанлъшкия и Сливенския район, Старопланинска и Средногорска част, Ямболското поле, Елховското, Св. Илийските, Манастирските възвишения и Браница, Гледките (Бакаджиците) и Странджа планина.

Около 50 са притоците, вливащи се в Тунджа. Сред най-големите са реките Мочурица, Поповска и Синаповска.

По поречието на Тунджа са изградени два големи язовира. Това са небезизвестните обширни водни басейни Копринка (с обем над 400 млн. куб.м ) и Жребчево. По развитата речна мрежа на Тунджа освен двата големи язовира са изградени и множество микро язовири, както и няколко рибовъдни станции.

Общата водосборна площ на Тунджа е с високи показатели - 7884 км².

Водите й се използват най-вече за напояване на земеделските земи. Около нея са изградени много помпени станции и водохващания. Пълноводните реки на Тунджа са живителната сила за много от българските сортове плодове и зеленчуци.

По поречието на реката се намират и не балнеоложки почивни станции. Сред най-посещаваните са Казанлъшките минерални бани. Те са намират на 5 км югоизточно от Казанлък.

Някои от бреговете на Тунджа са подходящи за красива разходка сред природата. Сред най-атрактивните места по поречието на реката са местностите Авуза и Адкая, област Хасково. Там реката описва очарователни завои, лъкатуши в тясно ждрело.

Могат да се видят и няколко дълбоки вира, изключително подходящи за любителите на риболова. Най-честите водни обитатели на реката са щуката и шаран. Тунджа е дом и на едрия тунджански скобар и черната мряна.

По река Тунджа се организират още и спускания с каяк.

3.8
Общо 18 гласували
5 5
4 7
3 4
2 2
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати