Катедралата в Аахен

11.04.2011
Катедралата в Аахен

Катедралата в Аахен (Aachen Cathedral) не е толкова голяма колкото Миланската катедрала или Кьолнската катедрала, но за сметка на това тя е паметник от огромно историческо, архитектурно и религиозно значение не само за пределите на Германия, но и за цяла Европа. Катедралата в Аахен е най-старата на територията на страната. Построена от Карл Велики, тя е известна още като Кайзердом (Kaiserdom /Imperial Cathedral) и съдържа безценни съкровища от ранното Средновековие. Катедралата в Аахен е един от първите 12 паметници, които през 1978 година са включени в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство.

Считана за едно от най-важните църковни съкровища в Северна Европа, катедралата в Аахен е безспорният символ на немският град Аахен, разположен близо границата на Германия с Белгия и Холандия, в провинция Северен Рейн-Вестфалия, на около 65 км западно от Кьолн. От Аахен на кратко разстояние е град Маастрихт (Maastricht).

Самият Карл Велики избира Аахен за своя зимна резиденция и построява тук през 778 г. дворец заедно с великолепна катедрала. Замъкът не се е запазил до днес, но катедралата блести в цялото си великолепие и е най-голямата гордост на града. Катедралният храм става обект на ежегодни поклонения, а от 1300 г. те се организират на всеки седем години.

Катедралата в Аахен, малко след своето построяване през 805 година е място на коронацията на много владетели. От 936 до 1531 г. в катедралата в Аахен се извършва коронясването на кралете на Свещената Римска империя. Днешната катедрала в Аахен е изградена около ядрото на датиращия от около 800 г. дворцов параклис Пфалцкапеле (Pfalzkapelle) на Карл Велики.

Аахенската Катедрала

Той се състои от осмоъгълна централна част, считана за най-старата в Северна Европа, заобиколена с коридор-галерия. Нейният завършек своеобразен западен олтар, наричан вестверк (westwerk). Тази част от храма е важна част от строителното изкуство по времето на Каролингите, Отоните и през романския период.

В предверието на катедралата в Аахен са запазени порти от 9 ввк. Съществува легенда, според която архитектът на Имперския храм сключил договор с дявола, който искал душата на първия, пристъпил новопостроената катедрала. Жителите на Аахен прибягнали до хитрост и пуснали един козел в храма, така че дяволът успял да вземе само неговата душа вместо на човек. Тогава сатаната в изблик на гняв ударил портата, но един от неговите нокти заседнал. И днес дяволският отпечатък може да се усети от вътрешната страна на главния портал на катедралата в Аахен.

Главната осмоъгълна част на храма е издигната с островърх купол, под който се спуска дареният от Фридрих І Барбароса около 1165 г. полюлей. Сред безценните съкровища на Катедралата в Аахен са т.нар. Златен портал, измайсторен в стила на изкуството по времето на династията на Отоните, мраморен трон на Ото І и декориран със слонова кост и инкрустирани скъпоценни камъни амвон, който е императорски дар от 1014 г.

Съкровищницата е мястото, където се пазят златния бюст на Карл Велики и мощите му, които са съхранени в златно сандъче, украсено с фигури на Дева Мария, неговата покровителка Света Катерина и самия император. Тук са и мощи, съдържащи се в т.нар. Реликва с трите кули.

Сред ценните реликви са и обкована в златo кост от дясната ръка на Карл Велики, датиращ от 2 век саркофаг на Прозерпина, в който се предполага, че е било положено тялото на императора. В катедралата в Аахен има цяла зала, посветена на Дева Мария е посветена цяла една зала. Западният портал на храма е белязан от големи бронзови врати, известни като Вратите на Волф (Wolf's Doors).

Около 800 г. те са били предназначени за първоначалните порти на Палатинския параклис и тежат цели 4 тона. Отвъд главния олтар е Готическият хора на катедралата в Аахен, известен още като Капела Витреа или Стъкления параклис (Capella vitrea - Glass Chapel). Грандиозната гледка на тази част от храма, изградена през 1414 година, се състои от високи светни стъкла от 13 различни нюанса. Оригиналните цветни прозорци са сучпени по време на Втората световна война, а сегашните са от 1950 г.

4.2
Общо 6 гласували
5 3
4 1
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати