Софийската синагога
Софийска синагога е най-забележителният еврейски храм на територията на България. Тя е гордостта на това малцинство в страната и неразривно звено между евреите българи. Освен това Софийската синагога е и една от най-интересните сгради в София, като е задължителна спирка при обиколката на културно-историческите забележителноси в българската столица. Софийска синагога е единственият еврейски молитвен дом в София и като цяло се счита за най-голямата сефарадска (испано-еврейска) синагога в Европа.
Софийската синагога е безспорен фаворит с размерите си на Балканския полуостров и трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Тя е в състояние да побере над 1000 човека в централното си помещение, което е предназначено за молитва само от мъжете. Вътрешните балкони са мястото, където могат да с емолят само жени.В Софийската синагога се намира единствения по рода си в цяла България огромен полилей, който се счита за най-големият в страната. Освен с размерите си той впечатлява и с красотата и, като е същинско произведение на изкуството, което тежи близо два тона. Както повечето еврейски храмове, в двора на Софийската синагога има малка баня, която служи за ритуални умивания, наричана микве.
Строежът на Софийската синагога започва през 1903 година, когато еврейската общност е реорганизирана по френския консисториен модел. Тази реорганизация е проведена от будния и доста активен нов главен равин Маркус Еренпрайс и водачите на софийската еврейска общност - младия Езра Таджер и многоуважаемия Аврам Давиджон Леви. С проекта на новата синагога в София е нагърбен Фридрих Груенангер, който по онова време е най-известният архитект в България.
За издигането на Софийската синагога е избрано централно място в столицата на българия. Преди новият еврейски храм да бъде издигнат, на това място е имало по-стара синагога. Нефункционалната сграда е носила името "Ахава и хесед", което от иврит се превежда като "любов и добрина"). Точната дата на началото на строителството на Софийската синагога е 13 ноември 1905 г., като първата копка е придружена с тържествена церемония. Някои от частите в интериорния дизайн на Софийската синагога идват от Виена. Освен гигантския, тежащ около 2 200 кг полилей, от Виена са купени още големият многосвещник и някои др. по-малки части от интериора.
Синагогата е завършена. 9 септември 1909 г. след четири години драматично сторителство и на тази дата тя е официално открита. Като център на българското еврейство в Софийската синагога се намират седалищата на Главния равин на България и на Главния равин на София. След като е открита в нея се е помещавал и висшият равинистичен трибунал - Бет дин. Софийската синагога е мястото, където се е съхранявала и известната юдейска библиотека на софийската общност с нейната безценна колекция от средновековни равинистични трудове.
Софийската синагога търпи значителни разрушения по време на бомбардировките над София през 1944 г., когато няколко бомби сриват балкона и няколко колони в главната зала. Бомбардировките също така унищожили и известната юдейска библиотека на общността, като повечето от най-ценните еврейски книги станали жертва на опустошителни пожари. Днес Софийската синагога се намира на адрес: улица „Екзарх Йосиф“ №16, в непосредствена близост до Халите, Женския пазар и улица „Пиротска”.
Днес Софийската синагога е един от 100 национални туристически обекта по списъка на Българския туристически съюз.
