Беларус

Република Беларус се намира в източната част на Европа. В западната си част тя граничи с Полша, в северозападната - с Литва, в северната с Латвия, в североизточната и източна с Русия, а в южната с Украина. Границите й общо възлизат на 2969 км и минават по равнината. Нямат ярко изразени природни граници, което способства за създаване на транспортни магистрали и за развитие на интензивни икономически връзки. Беларус се разпростира на 207, 6 кв.км. Тя е една от 15-те бивши съветски републики и съществува като самостоятелна държава само от 1918 до 1919 — т.нар. Беларуска народна република. Беларус обявява независимост от СССР през август 1991 г. и повежда самостоятелна политика. От запада към изток тя заема в най-дългата си част 650 км, а от севера към юг - 560 км. По големина Беларус заема 13-то място между европейски държави и 6-то между страни от ОНД след Русия, Казахстан, Украина, Узбекистан, Туркменистан. На територия на Беларус живеят представители на 100 националности, но беларусите са 81,2% от населението. През 1986 г. Беларус е с най-силно засегната страна от катастрофата в Чернобилската АЕЦ - в съседна Украйна. Върху територията на Беларус падна 70% от радио-активното разсейване. Около 3 млн. души са сериозно засегнати от радиацията, силно заразени са почвите и водите.Около 15% от държавните гори и около 20% от обработваемите земи стават силно радиоактивни и досега и са негодни за използване. Беларус е вътрешноконтинентална страна известна с многобройните си езера и блата. Развитието на туризма е приоритет за социално-икономическото развитие на Беларус. Туристическият потенциал на Беларус се основава главно на красота и девствена природа, на уникалното културно-историческо наследство на страната.

Столица на Беларус е град Минск, а останалите по-големи градове са Гомел (540 хил.ж.), Витебск (400 хил.ж.), Могильов (380 хил.ж.), Гродно (300хил.ж.), Брест (290 хил.ж) и Борисов (150хил.ж). Минск е столицата и най-големият град в Беларус, разположен на две реки Свислач (Svislach) и Ниамиха (Niamiha). В Минск живеят около 1 800 000 души. Беларус е разделена на 6 главни области - Брестска област на югозапад, Витебска област на североизток, Гомелска област на югоизток на републиката, Гродненска област на северозапад, Минска област в центъра на Беларус и Могилевска област, простираща се в центъра на източната част на Беларус. По време на Втората световна война загиват близо 2 млн. беларуси, голяма част от селищата са напълно разрушени. Днес Беларус упорито върви по пътя за развиване на международен туризъм. Благодарение на разнообразния си ландшафт, страната може да се похвали дори със ски курорт с международно ниво.

Беларус е световно известна с замъка Мир в област Хродна (Hrodna voblast), който е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО). Други внушителни крепости са Брест (Brest Fortress), замъкът Лийдс (Leeds Castle), крепостта Бобруиск (Bobruisk). Близо до Мир, може да се види и замъкът Несвич (Nesvizh Castle), считан от мнозина за най-красив в Беларус. Несвич е обявен за национален исторически и културен резерват, а през 2005 г става паметник на ЮНЕСКО. Беларус лежи на кръстопът в Европа и сложната история на тукашните земи е причина за сложната система от замъци и крепости, които и до днес могат да се видят в страната. Огромна част от тях са потънали в руини и само историческите анали свидетелстват за някогашното им величие. Днес те са важни старини за страната. Интересни за посещение са Косава (Kosava), Ружани (Ruzhany Palace), замъкът Лида (Lida Castle), който една от визитните картички на страната.

Уникалното културно-историческо наследство на Беларус е съхранено в повече от 15 000 предмета с историческа, културна, архитектурна стойност, както и запомнящи се места. Днес Беларус е с изключително богат природно и историко-културен потенциал. Предпоставки за туризъм са сравнително мекият климат, изобилието от реки и езера и красива природа. Сред забележителностите на страната са историческия център на Гродно, паметниците на Полоцк, който е духовната люлка на страната и първата столица на Беларус. Архитектурен и културен комплекс е бившата резиденция Радцивил (Radziwill) семейството Nesvizh. В Беларус могат да се посетят около 138 музеи, 28 театри, центровете за народни изкуства и занаяти в Минск, Полоцк, Гомел, Могилев (Mogilev), Брест и др.

На север е разположена Централноберезинската равнина, осеяна с множество ниски хълмове и огромен брой малки езера. В страната има 11 000 езера, в това число 470 езера с площ над 0,5 кв. км всяко. Нароч (Naroch) в северозападната част е най-голямото езеро в Беларус с площ от 79,2 кв.км и най-дълбоката точка на около 25 м. Езерата Дрисвяти (Drisvyaty) и Освейское (Osveyskoye) са разположени близо до северната граница. Водните ресурси на страната се използват за доставяне на питейна вода, за нуждите на производството, водноелектрически инженеринг, навигация, но и за отглеждане на риба, напояване и за отдих. Беларус има много добри възможности за развитие на масовия туризъм, спорт и риболов. Блатата са много важен ресурс за Беларус. Те са източник на ценен торф. Трябва да се отбележат Припятските блата или Пинските блата, които са обширна мочурлива местност, простираща се от Брест на запад, до Могильов на североизток и Киев на югоизток, разположена по протежението на река Припят и притоците ѝ. Гъстите гори са набраздени от многобройни блата, тресавища, поточета и езерца, простиращи се на разстояние 480 км от запад на изток, и 225 км - от север на юг.

Около 8 процента от страната принадлежи на специално защитените природни комплекси, между които и на националните паркове Беловежка гора (Bialowieza Forest), Нарочански (Narochansky), Браслав (Braslav). Национален парк Припят съхранява уникално съчетание от природно и културно-историческото наследство). Самият парк Беловежка гора е един от първите резервати в света, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО от декември 2003 г. В него се намира т.нар. Резиденция на Дядо Коледа, която е популярна туристическа забележителност. Намира се в западната част на Беларус и в съседна Полша и се стопанисва и от двете държави. Това е последният участък от първичните девствени гори, които някога покривали изцяло равнините в Централна Европа. Друга защитена зона на Беларус е биосферният резерват Березински (Berezinsky). Полесието е най-голямата заблатена и некултивирана територия в Европа. Низината е покрита със смесени гори, в които се срещат много ценни горски видове и диви животни. Има и многобройни блата, богати на торф.

Беларус има равнинен релеф с редица моренни възвишения и заблатени низини, като най-високата точка тук се намира при 346 м надморско равнище при Джарджинская хара (Dzerzhinskaya Mountain) край Минск. По-голяма част от Беларус е с низинно-равнинен релеф. Вериги от моренни възвишения, простиращи се в посока югозапад- североизток, разделят страната на две части. На север е разположена Централноберезинската равнина, осеяна с множество ниски хълмове и много езера.

В Беларус има 20 800 реки и потоци с обща дължина 91 000 километра. Повече от половината от водните ресурси принадлежат към басейна на Черно море, а останалата част - към басейна на Балтийско море. Най-големите реки на Беларус са: Днепър (Dnieper) - обща дължина 2145 км, Беларуска част - 690 км; Западная Двина (Western Dvina) - обща дължина 1020 км, Беларуска част - 328 км; Неман - обща дължина от 937 км, Беларуска част - 459 км; Припят - обща дължина 761 км, Беларуска част - 495 км. Река Припят, Днепър, Неман (Nieman), Березина (Berezina) и Западна Двина са важни за речното корабоплаване. На юг се простира в заблатената низина Полесие, напоявана от река Припят, десен приток на Днепър. Повече от 145 язовира са създадени в Беларус. Най-важният е резервоарът Виля (75 кв. км), който захранва Виля-Минск, което представлява система от канали, по които водата от река Виля е насочена към Минск.

Беларус няма значителни каньони или пещери.

Сред красивите храмове в Минск са Православната катедрала на Светия дух, построена първоначално между 1642–1887 в бароков стил между и възстановена през 19 век. Друг важен храм за Минск е Катедралата Света Богородица. Този храм е издигнат от йезуитите като техен манастир между 1700–1710. Храмът е реставриран през 1951 и още веднъж през 1997 г.В Минск има и една интересна Червена църква (Sts. Simeon and Helene) изградена в традициите на нео-романтизма в началото на 20 век. Един от най-големите храмове в руско говорящия свят е Света Мария Магдалена (St. Mary Magdalene). Най-голямата църква в Беларус е Църквата на Възкресението в Брест (The Resurrection Church of Brest). Невероятно красива със своята бяла фасада е катедралата Света София (Saint Sophia Cathedral in Polotsk) в Полотск. Интересна църква-крепост е Мураванката (Muravanka Fortified Church), строена през 16 век. Все още могат да се видят средновековни православни църкви от 12 век в Хродна, Махильов (Mahilyow), Навахрадак (Navahradak). Добре запазени са красивите и изящни католически храмове от 14-16 век в Хродна, Витебск (Vitebsk), Видзи (Vidzy).

Освен с много красиви и старинни църкви и катедрали, Беларус има голямо наследство от монашеския живот по тези земи преди векове. Един от най-интригуващите манастири в страната е в Жировичи (Zhirovichi), наречен Успение Богородично. В него се съхранява едноименната чудотворната икона на Дева Мария, която според историите, някога е била намерена на това място, сред гъсти гори. Сред останалите исторически манастирски комплекси в Беларус са руините на Бияроза (Biaroza monaster) - бароков Римокатолически Манастир на Светия кръст, Лауришава (Lauryshava Monastery), който е един от най-старите в страната, основан около 1260 г., женският православен манастир във Витебск - Манастира на Светия дух (Svyato-Duhov Monastery/Holy Spirit Monastery) и вторият в града, Манастира на Светата Троица Марков (Svyato-Troitsky Markov Monastery (Holy Trinity Markov Monastery).

В Беларус няма водопади.