Черна гора

Черна гора е европейска държава, разположена в югозападния край на Балканския полуостров. Граничи с Хърватска и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Албания на юг. Черна гора има излаз на Адриатическо море, а площта й е 13 812 кв.км. През по-голямата част от историята си Черна гора била независимо княжество управлявано от няколко династии. На Берлинския конгрес страната се сдобива и с международно признание на своята независимост в следствие на т.нар. Източна криза (1875 - 1878 г). На 28 август 1910, черногорският княз Петър Петрович Негош се прогласява за крал. Черна гора е развиваща се туристическа дестинация, защото притежава 293 км морска ивица, от която 52 км са красиви пясъчни плажове. През 1991 г Черна гора е обявена от ООН за екологична държава.

Административна столица е Подгорица (Podgorica) (130 000 ж.), а историческата столица на страната е Цетине. Главните морски пристанища са Бар и Котор. Град Жабляк в Дурмидор е най–високо разположеният град на Балканите – на 1450 м. Името на Подгорица идва от хълма Горица, под който се намира. Разположена е на реките Морача и Рибница в ниско поле. Цетине (16 000 жители) е церемониалната, респективно официалната столица на Черна гора. Намира се в една падина високо всред скалите, сред изключително красива природа. В Цетине само при тържествени случаи заседават най-висшите държавни институции. Никшич (57 000 жители) е вторият по големина град в Черна гора, един от най-големите стопански и промишлени центрове в страната. През Средновековието е бил важно търговско селище. Котор (6 000 ж.) е град, обявен от ЮНЕСКО за културен паметник. Основан е от илирите и е бил важно средище на всички, които са го владеели след тях - административно, търговско, културно, флотско. Градът и едноименният залив на Адриатическото крайбрежие на Черна гора представляват голям интерес в природно и културно-историческо отношение.

Малкото градче Даниловград е привлекателен туристически център, а край него има няколко важни културно-исторически паметници - манастирът Ждребаоник и Спушката крепост. Пераст е градче с изразители ренесансова и барокова архитектура, в което има няколко дворци, строени от 18 век насам. По това време е бил свободен град с флот от 50 кораба и своя корабостроителница. Древният град, морската крепост Котор и курортът са разположени навътре в живописния Которски залив, който е едно от най-приятните места в Черна гора. От Античността и Средновековието градът е запазил правоъгълна мрежа от тесни улички и малки площади. Древната част на града е заобиколена от крепостни стени от 15-18 век с врати от 16 век в стил барок. Сред дворците в Котор са се съхранили образци в готически, ренесансов и бароков стил - Буча (15 век}, Бисанти (15-18 век), Пима (16 век), Гргурина (18 век). Някои паметници са частични разрушени от земетресението от 1979 г.

При Подгорица са съхранени останките от разкошния град Доклеа (Дукля), който е дал името и на първата славянска държавна организация тук. Сред природните забележителности на Черна гора е най-южният фиорд в света - това е заливът Бока которска. В бившата столица Цетине трябва да се видят Националната библиотека, Патриаршията, някогашният Кралски дворец, печатницата от 15 век. Няма как да не разгледате Котор, изпълнен е с архитектурни и художествени бисери от всички епохи.

На територията на Черна гора има 40 езера. Южно в Черна гора се разпростира красивата Будвинска ривиера и Шкодренското езеро. Шкодренско езеро е най-голямото на Балканите. Част от него е на албанска територия, а площта му е 370 кв.км. Сред изключително красивите езера са Радското, Рикавачкото, Букомирското, Вишиторското, образували се в Планината Проклетие. С особена красота се отличават и езерата Голямо и Малко Шишко, Корикучко, Голямо и Малко Урсуловачко и четирите езера от групата Пешича. Тези езера се посочват като най красивите на Балканите. Езерата заемат около 1,6 от територията на Черна гора. При град Улцин е езерото Шашко. Голям брой са планинските езера в планините Дурмитор, Беласица, Проклетие, Синявина , Лукавица и други. Повечето от тях имат ледников произход и водата им е кристално чиста. В раьона на град Никшич има изградени няколко изкуствени езера – Пивсо, Слано Ливеровичи, Гранчарево и други .

Черна гора е малка страна, но разполага с изключително красива и разнообразна природа. 1/3 от територията на страната е заета от широколистни гори. Дурмитор е най-големия по площ планински масив в Черна гора . Обявен е за национален парк през 1952 година, а от 1980 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО. Тридесет върха на Дурмитор надвишават 2200 метра. Най висок от тях е Боботов кук - 2522 м. Повече от половината от територията на страната е под закрила на държавата – национални паркове, резервати, природни забележителности и паметници на културата. В Черна гора има и четири национални парка - Биоградска гора, Дурмитор, Ловчен, Скадарско (Шкодренско езеро). Ловчен е приморски планински комплекс, обявен за национален парк през 1952 г. Площта му е 6500 хектара. Планината има карстов релеф, овали и две големи карстови полета.

Цялата територия на страната е изпълнена с високи планини (над 1700 м.), дефилета и проломи, реки и езера и красиво адриатическо крайбрежие. Красивите и величествени планини с девствена природа са емблематична част от Черна гора. Станата е приморска и планинска и обхваща най–високата част от Динарското плато, оценявано като най-недостъпното място на Балканския полуостров. От тук идва и името на страната – Черна гора. За едни ”черното” в реки и планини е израз на недостъпност, а за други черния цвят идва от горите в платото . В Западните Балкани Динарските планини (Dinarides) наподобяват верига, дълга 650 км и широка 230 км. Те са преграда за средиземноморското климатично влияние във вътрешността на страната. Главните планински дялове на Черна гора са: Дурмитор , Белашница , Трескавац , Синявица Лубишня , Беласица , Комови , Виситор , Маганик и Проклетие с най – високата точка 2522 м. в Дурмитор. Планината Трескавац е висока 2094 м , Комови с връх Ком Кучки – 2487 м , Хаила е 2403м Дивляк с връх Усовище - 1933м и др. Црна глава (2137м)е връх в планината Беласица , която се издига между реките Лим и Тара . Смята се , че е последното място в Европа със запазена недокосната девствена гора с 25 ендемита . Общо 55 върха в Черна гора се издигат над 1800 метра .

Най-големите каньони в Европа са се образували в Черна гора. Те са на реките Тара, Пива, Сушица, Мртвица и Комарница. Проломът на река Тара отстъпва само на Гранд Каньн на река Колорадо. Те са разположени в планината Мойковиц. На най–дългата черногорска река е Тара (Tara river) 144 км. Тя оформя изключителния природен феномен – каньонът на Тара, който е втори по големина в света със своите размери от 78 км дължина и дълбочина 1300 м. Кристално чистата река Тара с право носи името "Сълзата на Европа". Тя се влива в река Дунав. Каньонът на река Морача е първи по големина в Европа. Река Морача е дълга 98 км и е най –големият приток на Шкодренското езеро. Каньонът е със сърцевина, дълга 34,5 км. и е известен с името с името Платие. Река Зита е най–големия приток на Морача.

Над 2/3 от територията на Черна гора принадлежи на карстовите форми на югоизточните Динарски планини. Тук са се образували доста големи пещери, които са една от забележителностите на планините. Най-дълбоката пещера в Черна гора е Вйетреним брдима (Jama Vjetrenim brdima) с нейната дълбочина от 879 метра. Втора с размера си е пещерата Малом Ломном долу (Jama u Malom Lomnom dolu), а на трето място остава пещерната система Ямска (Jamski sistem u Obrucinama).

В близкото село Брезовица е църквата „Света Троица ” издигната през 16 век и изографисана през 1566 година. В манастира Острог е църквата Свети кръст от 1665 г, която е изписана през 1666 г от зографа Радул. Главната манастирска църква Въведение Богородично е от 1774 г. В нея е ковчегът с мощите на Василий – Острошкият чудотворец, починал през 1671 г. Фреските в църквата са от първата половина на 18 век, а особено ценни са иконите на Богородица, свети Николай, свети Василий , както и тройният кръст. Град Плевля се гордее с изсторическата постройка на Хусеин-пашовата джамия, Православните църкви и манастири. Срещу красивото градче Пераст се намират две скални островчета - Св. Джордже и Госпа од Шкърпеля (Каменна Богородица). На тях могат да се видят красиви католически църкви. Към най-важните паметници в Котор спадат многобройните сгради в романски стил, най-забележителната от тях е църквата Света Трипуна, строена от началото на 12 до 14 век. На западната й страна има две кули, които са частични достроени в бароков стил. В църквата се съхранява богата колекция от средновековни църковни съдове. Форми в романски стил с цилиндрични сводове и арки преобладават вцърквата Свети Лука (1195г.), в Колегията (1221 г.), в Свети Михаил, строена от средата на 12 до 14 век. В нея могат да се видят фрески от 14 век, а също и в голямата църква Свети Павел.

В каньона на Морача е манастирът Морача със съборна църква Успение Богородично и по-малка църква Свети Никола. Фреските в църквите са от 18 и 19 век и имат изключителна художествена стойност. Майстори на фреските са Йован, Радул, поп Страхиния и др. Манастирът Морача е на 44 км от Подгорица. Пивският манастир, който се намира на 9 км от град Плужине е също много красив и първоначално се е намирал близо до извора на река Пива , но после е изместен заради строежа на ВЕЦ. Край река Зета може да се посети многоетажната постройка на манастира Острог, построен през втората половина на 17 век на пътя от Даниловград до Никшич. Основан през 1665 г, като резиденция на митрополита на Херцеговина Василии Иванович, канонизиран като свети Василий Острошки. Острог е най – важното място за поклонение на пилигрими от западните Балкани.

В планината Проклетие някогашните ледникови долини сега са речни каньони с множество водопади, най – голям от които е Грубя (гърло), на река Вруля, в близо до градчето Гусине. Приятни малки водопади са се образували по течението на река Тара. Още един много красив водоскок е този на река Циейевна (River Cijevna Waterfall) в близост до Подгорица.