Суринам

Суринам е малка страна в североизточната част от континента Южна Америка, с площ от 163 270 кв.км. По-малка от нея на континента е единствено Гаяна. В миналото е наричана Нидерландска Гвиана. На запад Суринам граничи с Гаяна, на изток с Френска Гиана, на юг с Бразилия, а на север има излаз на Карибско море. Крайбрежието има дължина от над 400 км. Страната е независима от 1975 година. Преди това е била владение на Нидерландия, Англия и Испания. Суринам получава името си от индианците суринени, които са най-ранното известно население на района. Южноамериканските индианци – араваки и кариби, изтласкват към 16 век коренното население. Америго Веспучи проучва Суринам през 1593 г. По-нататък във времето стабилен контрол успяват да наложат нидерландците, като не пропускат и да наложат робството, използвайки труда на роби предимно от африкански произход. Суринам е един от световните износители на боксити (главен дял в икономиката), а има добив и на злато, манган. В селското стопанство се отглеждат ориз, захарна тръстика, банани, цитрусови култури, кафе, какао. Произвежда се и кокосово масло. Климатът на Суринам е екваториален. Първото нещо, което прави впечатление на посетителите, които стъпват в страната е, че небето винаги изглежда така сякаш след малко ще завали. Почти винаги има разкъсана облачност и е голяма рядкост небето да е съвсем ясно.

Параморибо е столицата на Суринам. Разположен е в североизточната част на страната. Там живеят около 224 000 обитатели. Спада към област Парамарибо. Там е и международното летище „Парагвай”. Други по-големи градове в Парагвай са Албина, Нив Никери. Населението на страната е малобройно, особено в сравнение с територията – около 420 000 души. Около 210 000 от тях или около ½ от цялото население на страната живее в столицата Парамарибо на брега на Карибско море. Административно деление на Парагвай е на 9 окръга (според някои източници 10). Главни пристанища в страната са Парамарибо, Паранам, Вагенинген, Албина, Моенго.

Впечатление в страната прави единствено Президентският дворец в столицата.

Днес е истинска рядкост да бъдат открити толкова девствени и недокоснати кътчета, колкото Суринам може да предложи. Суринам предлага спиращи дъха гледки на безбрежна савана редом до изумрудени тропически гори и всичко това, при положение, че поне пет планински вериги се издигат над тази мистериозна земя. Но за съжаление това е една все още пренебрегвана туристическа дестинация. Атлантическото крайбрежие на страната е цяла редица от прекрасни плажове, които поради слабо развитата инфраструктура за обслужване, не се използват през по-голямата част от годината. Туристическата инфраструктура в Суринам е слаборазвита и сe развива недостатъчно интензивно. Като оставим настрана природата, Суринам предлага интересни исторически паметници и забележителности. Непременно трябва да се види Исторически център на град Парамарибо(Historic Inner City of Paramaribo). Той е бивш датски колониален град от 17-18 век, издигнат на северната крайбрежна ивица на тропическа Южна Америка. Парамарибо е уникален пример за допира между европейската култура на Холандия и местната култура и условия на живот в Южна Америка в период на интензивна колонизация на региона през 16-17 век, а днес е чат от наследството на ЮНЕСКО.

Суринам е много богата на води. Освен множество реки и гъста речна мрежа в Суринам има и много изключително красиви езера. Езерото Бломещайн е най-голямото и пълноводно в страната. На мястото където се оттича има изградена водна електроцентрала. Крайбрежията са доста контрастни. На запад например има предимно мангрови гори, които са важни за размножаването да стотици животински видове. На изток се наблюдава контраст - преобладават оранжаво-златисти пясъчни плажове. Най-красивите са в близост до границата с Гаяна. Не рядко тук могат да се видят костенурки, които излизат на пясъка за да снесат яйцата си.

Голяма част от територията на Суринам е покрита с непроходими дъждовни гори. Но като цяло е неоспорим факта, че природата в Суринам е много добре запазена и невероятно красива. В миналото Суринам се е славил със своята система от национални паркове и резервати, много от които, въпреки многобройните социални и политически проблеми през последните години, са се съхранили и в наши дни. Природният резерват Централен Суринам (Central Suriname Nature Reserve) обхваща 1.6 милиона хектара девствени тропически гори в западен централен Суринам. Той обхваща разнообразни екосистеми, които са с голямо значение за опазването на природата, поради тяхното незасегнато състояние. Националният парк Браунсберг е обширна област на тропическа гора, един от най-големите в света "диви" масиви на вечнозелена тропическа гора.

Релефът на страната е разнообразен, като варира от ниски заблатени крайбрежни низини до много на брой планински хребети с малка надморска височина във вътрешността на страната. Територията на Суринам е хълмиста, обхваща част от Гвианското плато, с хребети и масиви, достигащи до 1 280 м надморска височина, а северните части са заети от частично заблатена равнина.

Местните жители наричат Суринам „земя на водите и горите”, защото има пълноводни реки, плавателни в долните си течения, и големи езера. В природен резерват Централен Суринам се намира горният речен басейн на Копенаме и притоците Люси, Ост, Зюйд, Сарамакс и Гран Рио в горната част на речния басейн. Площта на парка и неговата непокътната природа и поставянето под защита на целия речен басейн на Копенаме спомага да се поддържа живот в тези екосистеми в дългосрочен план. Като цяло реките в Суринам са пълноводни, а плавателни в долните течения са Корантайн, Марони, Суринам. Suriname River

В Парамарибо може да видите редом една до друга как се нижат джамии и синагоги. Интересна със своята архитектура е джамията Кейзерщраат (Mosque Keizerstraat).