Хондурас

Хондурас е третата по големина държава в Централна Америка, еда от най-изостаналата в региона и най-бедните в цял свят. Простира се на площ от 112 492 кв.км. Хондурас граничи на запад с Гватемала и Ел Салвадор, на юг с Никарагуа и Тихия океан, а на север с Хондураския залив и Карибско море. На юг късата брегова линия на Тихи океан е при залива Фонсека. Испанците нарекли страната Хондурас – т. е. „дълбочини”, заради дълбоките води на Карибско море, което мие дългото северно крайбрежие. Хондурас е бедна страна, с много слабо развита промишленост. С чуждестранни помощи и инвестиции се изграждат предприятия за хранителни продукти, ром, растителни масла, цимент и хартия. Икономиката в Хондурас се задвижва главно от селското стопанство. В него е заето над 50 % от трудоспособното население. Бананите и днес осигуряват почти 25 % от доходите на страната.

Столица на Хондурас е Тегусигалпа (Tegucigalpa)(750 хил. ж.). Втори по големина град е Сан Педро Сула (380 хил. ж.), а след него са Ла Сейба (100 хил. ж.), Пуерто Кортес. Comayagüela Административното деление на Хондурас е на 18 департамента. По северното крайбрежие се намира най-голямото пристанище на страната Ла Сейба. През южната част на Хондурас преминава Панамаамериканското шосе – най-важната автомагистрала в Централна Америка, която свързва столиците на Панама и Салвадор.

Интерес представлява цитаделата в селището на маите Копан. Една удивителна крепост, носеща името Сан Фернандо де Омоа (Fortaleza de San Fernando de Omoa) е част от испанското наследство в Хондурас.

Международният туризъм в Хондурас е в процес на развитие. В страната ще откриете много непокътнати планински кътчета, гъста джунгла с много реки водопади. Някои от градовете в Хондурас са запазили удивителна архитектура в старата си част, а пример за това е старата столица на страната Комаягуа (Comayagua). Една от историческите забележителности на Хондурас са руините на Копан (Maya Site of Copan), които са в списъка на ЮНЕСКО. Открити през 1570 г от Диего Гарсия де Паласио, те са едно от най-важните средища от цивилизацията на маите и не са разкопани от изследователите чак до 20 век. Останките от цитадела и грандиозен обществен площад очертават 3-те основни етапа в развитието на града, преди той да бъде изоставен през 10 век.

Огромният воден ресурс на Хондурас включва някои доста красиви езера, като например езерото Йойоа (Lake Yojoa), което е и най-голямото в страната. Езерото покрива площ от 285 кв.км, а западното му крайбрежие лежи в планинските поли, където е организиран Национален парк Санта Барбара (Santa Bárbara National Park). източните брегове на водния басейн пък мият границите на Национален парк Серо Азул (Cerro Azul Meambar National Park).

Горещият и влажен тропично-пасатен климат благоприятства развитието на гъсти вечнозелени тропични гори по ниските места, а в планините преобладават дъбовите и боровите гори. Биосферен резерват Рио Платано (Río Plátano Biosphere Reserve) се намира във вододела на Рио Платано и е една от малкото останали влажни тропически гори в Централна Америка. Тук ще откриете изобилие и разнообразие от растителни и животински видове. Пейзажът е предимно планински, с характерни склонове, които се спускат към карибското крайбрежие и които са дом на над 2,000 местни жители, запазили своя традиционен начин на живот. Този парк е част от наследството на ЮНЕСКО.

Вътрешността на Хондурас е заета предимно от високите гористи планини Кордилера де Тиларан, с най-висок връх Лас Минас 2865 м. Те са възникнали в резултат на активна вулканична дейност. Хондураските планини са богати на рудни залежи (сребро, цинк, олово, злато), които се разработват от малки минни предприятия. В планинските райони се използва енергията на изобилните бързотечащи речни води. Във ВЕЦ се произвежда 80 % от електроенергията на страната.

Най-големите реки в Хондурас са Патука, Агуан и Улуа, които се вливат в Карибско море. Хондурас има доста гъста речна мрежа, като най-голяма е река Патука.

Ако искате да изследвате пещерите на хондурас, се пригответе за голямо приключение. Задължителна спирка са Пещерите Талгуа ( Talgua), намиращи се в едноименния Еко-Археологически парк. В превод Cueva Del Rio Talgua може да се преведе като Пещерата на светещите черепи. Намират се на около 10 км североизточно от град Катакамас (Catacamas) и са достъпни срещу входна такса от около 5 долара за чужденци. Пещерите Талгуа са мястото на едни от най-старите човеши останки в тази част на света - над 900 г. пр.н.е.

По-голямата част от жителите на Хондурас са християни, католици. В големите градове на страната може да се натъкнете на катедрали с приятна колониална архитектура. Еднакво красиви със светлите си фасади са катедралата на Св. Архангел Михаил в столицата Тегусигалпа, Катедралата на непорочното зачатие в Сан Педро Сула, храмът в бившата столица Комаягуа (Comayagua) или пък снежно бялата Санта Роса в Санта Роса де Копан (Catedral de Santa Rosa in Santa Rosa de Copán).

Няма как да се опише природната красота на водопадите на Хондурас, ако не ги видите сами. Една от най-грандиозните гледки в страната е водопадът Пулапанзанзак (Pulhapanzak Waterfalls). По цялата територия на страната може да видите удивителни водопади, но Пулапанзанзак е най-големият сред тях - по нисък е с едва около 15 м от Ниагарския водопад. Мястото е добре приспособено за туристи, като имате възможност да наблюдавате водопада дори и зад самата водна завеса.