Зимния дворец в Санкт Петербург

Зимният дворец (The Winter Palace) в Санкт Петербург е блестяща руска имперска постройка, която впечатлява със своите размери, красота и царствена атмосфера. Атрактивно разположен на брега на река Нева, Зимният дворец със своята отлична барокова архитектура се намира на централния площад в Санкт Петербург, известен като Дворцовия площад. Една част от фасадата на Зимния дворец гледа към реката, друга към самия площад и Адмиралтейството.

За мнозина впечатляващата конструкция на Зимния дворец се счита за най-голямата туристическа атракция в бившата руска столица, още повече, че понастоящем Зимният дворец е и най-главната от общо 7-те сгради, в които са разположени експозициите на Ермитажа.

Боядисаната в зелено-бели зветове фасада на Зимния дворец в Санкт Петербург се издига на три етажа. Дворецът е същинско чудо на бароковата архитектура, като разполага с цели 1 786 врати, близо 2000 прозорци (точната бройка е 1945) и 1057 елегантно и богато украсени зали и стаи, много от които днес са отворени за обществени посещения.

Зимният дворец последователно служи като резиденция на руските императори, а от юли до ноември 1917 година в него е ситуирано Временното правителство. Около 1920 година Зимният дворец преминава към собствеността на държавния музей Ермитаж, към който принадлежи и до ден днешен. Една мащабна реконструкция на Зимния дворец е направена между 1925 и 1926 година, по план, който отговаря на изискванията на Ермитажа.

Строителството на величествения Зимен дворец започва през 1754 година при управлението на руския цар Петър I (Peter the Great). Преди това през 1712 година Петър I наредил да му построят неголяма "царска къща в холандски стил", която била разположила на мястото, където днес е Ермитажният театър. До 1837 година фасадата и конструкцията на зимния дворец се променят почти непрекъснато, но се смята, че завършен вид замъкът придобива през 1762 година.

Зимният дворец е издигнат първоначално от архитекта Ф.Б.Растрели за императрица Елизабет (Elizabeth), дъщеря на Петър Велики. За съжаление Елизабет е починала преди дворецът да бъде напълно завършен. Само Екатерина Велика (Catherine the Great) и нейните наследници са имали възможността да се насладят на разкошния интериор в предназначение за дом на Елизабет.

През 1763 година императрицата Екатерина II уволнила Растрели. Тя предприела мащабна реконструкция на Зимния дворец, като преместила покоите си в югозападната част на замъка. С изглед към Дворцовия площад била устроена Тронната зала, а пред нея се появила приемна зала, наречена Бялата зала. Заради Бялата зала се преместила и трапезарията. До нея се бил разположен и Светлият кабинет. При Екатерина била създадена и зимната градина. Освен това императрицата наредила да се построи за нея библиотека, кабинет, будуар, две спални и гримьорна в Зимния дворец.

През 1837 Зимния дворец бил покосен от избухнал пожар, който не бил овладян в продължение на три дена. За щастие голяма част от ценностите и имуществото на замъка са спасени, но конструкцията на Зимния дворец е сериозно увредена. От него останали само каменните стени и свода на първия етаж, като мнозина смятали реставрацията за „изгубена кауза”. Само след две години обаче благодарение на архитектите В. П. Стасов и А. П. Брюлов Зимният дворец е възстановен и през 1839 година тържествено открит. През 1844 година в Санкт Петербург бил издаден указ, който забранявал строежът на сгради, които да надминават с височината си Зимния дворец.