Крепостта Мехрангарх
Наред със забележителния Умайд Бхаван в столицата на индийската провинция Раджастан (Rajasthan) - Джодхпур (Jodhpur), величието на индийските махарджи и владетели са завещали на настоящите и идни поколения една от най-забележителните крепости на територията на цяла Индия – Мехрангарх (Mehrangarh Fort).
Крепостите Мехрангарх и Умайд Бхаван опасват от своите високи хълмове града сякаш са стражи, които го пазят. Днес фортът Мехрангарх е известен най-вече с това, че в него се помещава най-добрия и интересен музей в тази индийска местност.
Крепостите Мехрангарх доминира над градската зона от своя хълм, който достига височина от 125 метра. Строежът на внушителната конструкция на двореца Мехрангарх започва през 1459 година, като е разпореден от основателя на Джодхпур. Основната част от крепостта обаче е доведена до крайно изпълнение по времето Джасвант Сингх в периода между 1638 и 1678 година.
Окончателната форма на внушителната Мехрангарх представлява един от най-внушителните дворци, с които Индия днес може да се похвали. Оградните стени на крепостта Мехрангарх достигат до 36 метра височина, а на ширина те са около 21 метра.
Освен грандиозни размери Мехрангарх е забележителен и с изящната си стенна декорация и големи живописни дворцови пространства.
Заедно с Мехрангарх е израснал цял укрепен град, възникнал около форта Мехрангарх. В него може да се влезе през една от седемте му порти. Най-голямата от тях е Джай пол или т.нар. Врата на победата.
Днес посетителите, които влизат през този портал имат възможността да видят блестящи в злато отпечатъци от дланите на 15 махарани, както са се наричали съпругите на индийските владетели. В индийската култура владетелските съпруги се радват на особена почит, а традицията някога изисквала жената на починалия владетел да бъде изгорена жива на кладата редом до съпруга си. Тази традиция остава в сила до 19 век, когато е забранена от англичаните.
Най-общо крепостта Мехрангарх се дели на три отделни части – външната била отделена за прислужващия персонал, като тук били конюшните и кухните, в средната зона влиза целият дворцов комплекс, а третата част била отредена за женското царство или с други думи – за харема. Харемите на някои владетели наброявали няколко стотин жени.
Във вътрешните дворове на крепостта Мехрангарх, които свързват отделните части на дворцовия комплекс, днес посетителите могат да видят прекрасни и изящни каменни резби. Тук е и мраморният трон, на който били коронясвани всички махараджи на Джодпур.
Експозицията на музея в Мехрангарх се състои от разнообразни исторически реликви като оръжие, носии, картини, а също така и декорирани в ралични стилове стаи.
В музея на крепостта Мехрангарх могат да се видят също така и стари княжески паланкини. Повечето от тях са сребърни, като са щедро украсени със злато, слонова кост и скъпоценни камъни. Тук е и най-голямата и ценна в света колекция от орнаментирани слонски сбруи, наричани ховдах, а освен това посетителите на Мехрангарх могат да видят над 100 различни вида изумителни тюрбани.