Панагюрското златно съкровище
Ако сте се запътили към град Панагюрище, то най-вероятно сте си поставили поне 2 цели- да хапнете яйца по панагюрски и да видите с очите си прочутото Панагюрско златно съкровище.
С първото си желание може и да се справите, стига да не е неделя, защото надали ще откриете отворено заведение. Но категорично няма абсолютно никакъв шанс да попаднете на Панагюрското златно съкровище, защото то е толкова известно, че най-вероятно ще обикаля някъде по света, за да могат всички да го видят с очите си.
През останалото време, когато то не е на път, можете да го видите изпожено в Националния исторически музей в София, но отново трябва да сте голям късметлия. То рядко се застоява в него и поради тази причина има изработени 2 негови копия- едното е част от постоянната експозиция на НИМ, а другото е в историческия музей в Панагюрище.
Панагюрското златно съкровище се състои от 9 ритуални съда с общо тегло около 6 кг и датира от 4- 3 в. пр.н. е. Намерено е по съвсем щастлива случайност чак през зимата на 1949 г., когато 3- мата братя Михаил, Павел и Петко Дейкови се натъкнали на него.
То било заровено на около 2 м дълбочина в близост до тогавашната фабрика за керемиди. Тогава около нея имало изкопни дейности и братята събирали глина за керемиди, които да използват за домовете си. Веднага щом измили древните съдове те разбрали, че са от чисто злато и ги предали на Околийския народен съвет.
За известно време Панагюрското златно съкровище е изложено в местната фабрика за производство на хавлии, а след като се разбира, че то представлява изключително ценна находка е преместено първо в Пловдивския исторически музей, а след това в София. В знак на благодарност за братята са построени къщи с пари, предоставени от правителството.
Днес се знае, че съдовете, съставящи великолепното Панагюрско златно съкровище, са използвани за ритуални цели и датират от времето на траките. Има някои предположения, че те може да са били собственот на одриския владетел Севт Трети, но няма потвърждения на тази версия. Но независимо чия собственост е било съкровището, ние искрено ви препоръчваме да го видите с очите си, макар и да не е в оригинал, а само негово копие.
