Замъкът Тренчин

Замъкът Тренчин (Trencin Castle) е един от уникалните средновековни комплекси, които могат да се видят на територията на Западна Словакия. Крепостта Тренчин стои на висок скалист нос над едноименния град.

Тукашната територия носи със себе си хилядолетна история, като е била населявана още през бронзовата епоха. След това келтските и германските племена оставят своя отпечатък по земите на Тренчин, за да бъде той наследен от славянското селище.

Крепостта Тренчин започва като унгарски кралски комплекс, който е издигнат върху останките на предходна Великоморавска крепост.

През 11 век укреплението е служело като охранителен замък, в който е живял местният господар. Столетия преди това обаче римляните са имали тук свой военен форт.

Най-старата каменна конструкция от замъка Тренчин, оцеляла до днес е предроманската ротонда, която датира от времето на Велика Моравия.

През 11 век е издигната една каменна кула, а през 1270 година са добавени каменни готически части на крепостта. По това време в Тренчин живее барон Jakab Cseszneky , който бил от контингента на Крал Бела IV.

През 13 век в средновековната крепост живее Матей Чака (Matthew Csák), който е известен като легендарният властелин на река Вах и планината Татра.

Именно той е отговорен за появата на доминиращата над околния пейзаж кула Матюс. Към тази кула на някогашен Тренчин са били добавени още няколко дворцови конструкции - Matus palace, Lodovit palace, Barbara palace и Zapolsky palace.

На първата тераса на Тренчин стоял величествено бастионът, който служел за параклис. С него е свързана една красива легенда за любов между красавицата Фатима и турчинът Омар.

Днес замъкът Тренчин е превърнат в интересен музей. Различни експозиции са представени в много части на крепостта, като особено впечатление прави изложбата, озаглавена „Настоящо словашко хералдическо производство”.

Няма как да не разгледате и бастионите и часовниковата кула на Тренчин. В скалата на замъка може да видите уникален издълбан надпис от римско време, датиращ от 179 година.

На този надпис император Максимиан изразява своята благодарност за победата на войските на Втори Спомагателни легион, наброяващо 855 войници.