Мон Блан

Връх Мон Блан (Mount Blanc) е най-голямото предизвикателство за алпинистите в Западна Европа. Това гигантско планинско възвишение далеч не е най-трудната планина за изкачване в тази част на континента, но няма как да не събуди възхищение със своите 4 810 метра. Мон Блан е най-високият връх в Алпите и в цяла Западна Европа.

Намира се на границата между Франция и Италия. Мон Блан се извисява в долината Аоста (Aosta Valley) в Италия и Haute-Savoie във Франция, като френско-италианската граница преминава през най-високата му точка (според договор от 1861 г.).

Алпите са емблематични и с други величествени върхове, като Брайтхорн (4164 метра), връх Айгер, Монблан дьо Такюл (4248 метра) и Мон Муди (Aiguille du Midi) (4465 метра) и невероятните природни гледки, които тук са навсякъде, където погледът стига. Обикновено изкачването на Мон Блан преминава през ледника Мер дьо глас, езерото Лак Блан, "стената" под Егю де Гуте с "кулоара на мъртвеца", гърбиците Бос, заслона Вало, стига се до курорта Шамони и едва тогава се тръгва към най-високия връх на Западна Европа.

За първи път Мон Блан е изкачен на 8 август 1786 г. от Жак Балма (Jacques Balmat) и доктор Мишел Пакар (Michel Paccard) и днес се счита за основополагането на модерния алпинизъм. Те тръгва именно по маршрута към заслон Вало (този от хижа Гран Мюле към заслон Вало).

Макар и това да е първият маршрут, по който е бил качен върха, днес не е много популярен, защото е целият в цепнатини, както се изразяват алпинистите. Използва се главно от скиори. Друг маршрут тръгва от Червения (Cervinia) - градът в подножието на Матерхорн. По голяма част от долното трасе на планината се изкачва с лифтове, за да се пестят силите на алпинистите.

Първата жена, която изкачва връх Мон Блан е Marie Paradis, която преодолява 4 810-те метра през 1808 година. Според статистиката през последните години на Мон Блан средно за година се изкачват около 20 000 алпинисти и туристи. Не е нужно да сте опитен и професионален планински катерач, за да покорите върха, но е нужна добра физическа и психическа подготовка, защото Мон Блан в никакъв случай не може да се нарече лесен за изкачване. Най-силният сезон за стигане до върха е през август. По това време на годината местните спасителни служби извършват средно по 12 полета всеки уикенд.

Задължително за катерачите на Мон Блан е добрата високопланинска екипировка, като всяко изкачване по който и да е маршрут става с опитен планински водач. Изкачването крие опасност най-вече заради голямата надморска височина, в комбинация с натрупаната умора от изкачването, което е рисково и може да предизвика най-страшното. Най-ниската температура регистрирана на Мон Блан е през 1893 година и възлиза на −43 градуса.

Двата най-близки града до Мон Блан, които обикновено са изходни пунктове за изкачването на гиганта са Кормайор (Courmayeur) в долината Аоста, Италия и Шамони (Chamonix) в Haute-Savoie, което е мястото на първата зимна Олимпиада. Мон Блан целогодишно е покрит със сняг.

През 1891 г. ученият Пиер Янсен (Pierre Janssen) решава да построи обсерватория на Мон Блан и привлича за каузата Густав Айфел (Gustave Eiffel), Айфел обаче се отказва, защото не намира достатъчно добра основа, където за започне строежа на конструкцията. Все пак обсерваторията на Мон Блан е построена през 1893 година.

Функционира до 1906 година, когато сградата започва да се изкривява, а три години по-късно движението на една планинска пукнатина става причина обсерваторията на Мон Блан да се срути.