Кутна Хора
Когато се заговори за Чехия като туристическа дестинация, в съзнанието на човек изникват прекрасните паметници на Златна Прага и Чешки Крумлов. Чешката република обаче крие още безброй великолепни исторически места, които задължително трябва да се посетят. Особено магнетични са Среднобохемският и Южнобохемският край, където се намират замъците Хлубока, Червена Лхота и още мн., мн. други красиви кътчета.
Освен красивата Прага Среднобохемският край на Чехия крие още едно великолепно бижу с готически привкус. Става въпрос за град Кутна Хора (Kutna Hora), който стои само на около 60 км от столицата, но годишно посреща почти толкова туристи, колкото и Златна Прага. Кутна Хора се счита за втория по значение в Бохемия след чешката столица. В него има толкова интересни за посещение сгради, че никак не е чудно признанието на ЮНЕСКО, която включва някои от тях в списъка си със световното и културно наследство. Кутна Хора е същински музей на открито.
Навярно градът е основан през 13 век в близост до сребърни рудници. Благодарение на тях селището просперира неимоверно бързо - залежите се оказали толкова богати, че в края на века тук се добивало около 1/3 от среброто на Европа. Именно от този факт идват и основните парични единици - сребърните грошове. От 13 до 16 век в Кутна Хора се състезаваха с Прага икономическо, културно и политическо отношение. Признанието от ЮНЕСКО за уникалното историческо наследство на града идва през 1995 г. Във фокуса на организацията попада централната част на града.
Централният площад на Кутна Хора е изходна позиция за вълнуващите забележителности на града. От него тръгват няколко разклонения, които отвеждат посетителите до най-красивите места. Първата атракция е пищната готическа катедрала Света Варвара, считана за една от най-важните и ценни за цяла Чехия. Катедралата е разположена малко по-ниско от нивото на улицата и първоначално човек вижда само покрива й. Наричана още "Събор на Света Варвара", катедралата в Кутна Хора започва с живописен и отлично аранжиран парк. Легендата разказва, че Варвара била въведена в християнската вяра от своята кърмачка.
Баща й бил мюсюлманин и в миг на нечувана ярост, устроил убийството на собствената си дъщеря като постановка, за да й даде урок. Отецът на Варвара трябвало да се появи точно в мига преди посичането й и да опрости греха й в знак на велико благородство. За нещастие насъбралата се тълпа попречила на бащата да се добере до мястото на смъртната присъда и Варвара била убита. От тогава Варвара е тачена като светица. Във вътрешността на катедралата на Кутна Хора има великолепна фреска, която претворява именно този момент на убийство на Варвара. Храмът е забележителен и с майсторските си витражи.
В превод Кутна-Хора означава "разкопана планина", което най-вероятно идва от рудниците. Днес те са още една от забележителностите на града, като се посещават с екскурзовод и не се препоръчват за хора, страдащи от клаустрофобия. Точно срещу Света Варвара се намира и бившият йезуитски колеж - църквата Свети Джеймс от 17 век. Уникалните стенописи и антикварни експонати могат да се видят в женския манастир Урсулинок. В тази обител на Кутна Хора е изграден красивият "Събор на Дева Мария". Това е петкорпусно тяло с венец от седем кули, основан през 1300 г. и смятан за най-крупното и сложно съоръжение, което се е съхранило на чешка територия до наши дни.
Върхов момент сред ценните паметници на Кутна Хора обаче е прочутата църква-костница, намираща се в Седлец (Sedlec) и изработена от костите на 40 хиляди мъртъвци. Седлец е едно градче, непосредствено до Кутна Хора. Интериорът на храма е от човешки черепи и кости – гледка, която не може да се види другаде. Според легендата през 1278 г. крал Отакар II Бохемски изпратил абат Седлец в Светите земи с дипломатическа мисия. Седлец взел от тези земи пръст и я посипал в гробището на манастира и то започнало да се тачи като Света земя. Всеки един от богатите и знатни чехи, поляци, баварци и белгийци вярвали, че е въпрос на чест да бъдат погребани именно тук.
В гробището е издигната готическата църква "Вси Светии" след 1400 г. Различни части от гробището постепенно били премахнати, като костите от изпразнените гробове се трупали на огромни пирамиди във вътрешността на храма. Дърварят Франтишек Ринт успява да реализира идеята си да украси църквата с костите между 1703-1710 г. Всички скелети, кости и черепи били обработени, дезинфекцирани и избелени с хлорна смес, и нанизани в различни форми. От човешките останки били направени и гигантски полилеи, свещници, чаши, герб на рода Шварценберг, арабески по стените и др. Най-импресиращ е огромният полилей, изработен от всички налични кости в човешкото тяло.