Айгер
Величествената гледка на връх Айгер (Eiger) събужда в сърцето на всеки страстен алпинист емоция, несравнима с нищо друго. Макар и не много висок (едва 3970 метра), Айгер е предизвикателство за много катерачи. Изкачването му не е сложно, но изключително непредсказуемите и неблагоприятни метеорологични условия често в хода на историята са ставали причина за немалко смъртни случай. Главен виновник за тях е северния склон на Айгер, печално известен като Стената на смъртта. Дори гледката му може да предизвика страхопочитание.
Връх Айгер заедно с Мьонх и Юнгфрау е гордостта на Швейцарските Алпи. Айгер се намира в района на Бернер Оберланд (Bernese Oberland) или Бернските Алпи, стои изцяло на територията на швейцарския кантон Берн. Айгер е най-източният връх от знаменития хребет образуван заедно с върховете Мьонх и Юнгфрау. Той стои в най-североизточната му част, на 5, 5 км североизточно от връх Юнгфрау. Южната страна на Айгер гледа към дълбокия глетчеров регион на Юнгфрау и глетчера Алеч (Jungfrau-Aletsch).
Първото покоряване на връх Айгер става на 11 август 1858 г., когато по западната стена до връхната точка на Айгер се изкачват ирландецът Чарлз Барингтън (Charles Barrington) и швейцарските гидове от Гринделвалд Кристиан Алмер (Christian Almer ) и Петер Борен (Peter Bohren). Първи до Айгер през зимата на 1890 г. стигат англичаните Мийд и Уудроф с водачите Улрих Кауфман и Кристиан Жоси. Първата жена, която успява да покори Айгер е немската алпиниста Дейзи Фоог в компанията на Вернер Битнер. Това става между 1 и 3 септември 1964 г. и е с номер 15 сред успешните изкачвания по стената.
И до днес обаче северният склон на Айгер се свързва с противоречиви чувства. През 30-те години на миналия век започва голяма надпревара за покоряването на връх Айгер от северния склон. Заради зачестилите смърни случаи тази част от планината е наречена Стената на смъртта (Mordwand). Първото успешно изкачване по северната стена е през 21-24 юли 1938 от немско-австрийска група алпинисти, които започват изкачването си поотделно като две отделни свръзки.
До нея има лесен преход чрез най-високо преминаващия транспорт в цяла Европа - зъбчатата железница Юнгфраубан, която стига до 3454 м. Тя е при най-високата гара в Европа, Юнгфрауйох (Jungfraujoch), разположена под самия високопланински връх Юнгфрау (4158 м) Именно оттук алпинистите тръгват да катерят Северната стена на връх Айгер (3970 м). Преди това зъбчатата железница преминава през тунел, прокопан в самия масив на Айгер, като в центъра на северната стена на Айгер се намира построената през 1903 г. ж.п. спирка с панорамни прозорци.
Днес покоряването на Айгер става най-често по изключително красивия източен гребен, известен с името Мителеги (Mittellegi). Той е най-популярният маршрут за изкачване на върха, защото предлага много красиво катерене по остър като бръснач гребен със и е с малък рисков фактор откъм пасности. Първото му изкачване е направено Yuko Maki с Fritz Amatter, Samuel Brawand и Fritz Steuri на 10 септември 1921 година. Изкачването на върха от хижа Мителеги, която се намира в началото на гребена, продължава до 8 часа.
