Остров Кюрасао
Кюрасао (Curacao) е остров в южната част Карибско море и е автономна част на Холандското Кралство. Той е най-населеният и най-голям по площ от всичките 3 нидерландски владения в Карибско море, останалите две от които са Аруба (Aruba) и Бонер (Bonaire). Кюрасао е част от архипелага на Малките Антили (Lesser Antilles). От географска гледна точка Кюрасао е част от Южна Америка, но е считан и като част от Карибските острови. Тази слънчева земя насред океана се разпростира на площ от 444 кв.км, а населението й е около 140 000 души.
Кюрасао, известен със своите уединени чисти плажове се намира на около 48 км от северния бряг на Венецуела и на около 1300 км северно от екватора. Разположен сред коралови рифове, най-големият град и столица на Кюрасао e Вилемстад (Willemstad). Най-високият връх на острова е връх Кристофел (Christoffelberg), достигащ 375 метра и разположен в северозападната част. Кюрасао е земя с богата история, върху която са оставили отпечатък много култури- индианци, испанци, холандци, африкански роби, търговци от всички посоки на света. В резултат на това днес населението на острова Кюрасао е мултиетническо.
Преобладаваща част са така наречените афрокарибци. Останалата част са потомци на португалци, нидерландци, испанци, източноазиатци, араби. Има и много имигранти от съседни държави. Повечето от обитателите му говорят гладко и 4-те официални езика – папяменто, английски, испански и холандски, а в религиозно отношение са християни, мюсюлмани, индуси, евреи и африканци
Смята се, че името Кюрасао идва от португалската дума за „сърце”, поради сърцевидната му форма, но няма единно мнение по въпроса. Островът е световно известен със сладникавата синя напитка Кюрасо и днес е синоним на тропически рай. Но през вековете Кюрасао търпи буйна история. Първите заселници са били от Венецуела около 2500 г. пр.н.е, а след тях идват индианците Каикуетиус.
Първите испански откриватели пристигат на Кюрасао през 1499 г. и го наричат островът на гигантите заради високия ръст на индианците. Испанците превръщат местните в роби. През 1634 г. идват холандците, които депортирали малкото останали индианци, защото ги мислели за шпиони на испанците. Не след дълго е открито и дълбоко, естествено пристанище, където била изградена столицата Вилемстад.. След по-малко от 30 години Кюрасао става център на търговия с роби.
Столицата Вилемстад днес е чудесна туристическа дестинация - има целогодишни музикални фестивали, популярни нощни дискотеки и казина. Уникална е с разноцветните фасади на къщите, които създават приятна атмосфера. Вилемстад се гордее със своята колониална архитектура, която е силно повлияна от нидерланския стил. Централната част на града, със своите характерни сгради, е в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Възстановени са типични къщи на земевладелци, а също и негърски робски жилища, които днес се посещават като туристическа забележителност.
Средната годишна температура в Кюрасао е 28 градуса – слънчевото и прохладно време на практика е целогодишно. Туристите могат да избират от 38 различни плажа в Красао. Някои от тях са прикрити между издълбаните от вълните скали, а други са широки и предлагат всички модерни удобства за гостите.
Дълго време Кюрасао не е бил предпочитано място за почитателите на гмуркането, но днес Националния подводен парк, който се разполага по протежението на 20-километров защитен коралов риф е една от атракциите и гордостите на Кюрасао.
В границите на Кюрасао влиза и необитаемият остров Малкият Кюрасао (Little Curaçao), който се намира в близост до източното крайбрежие на острова и също може да мине за туристическа атракция. Богатството на рибния свят е радост за окото на всеки гмуркач. В рамките на Кюрасао е и резерватът Кристофъл парк (Christoffelberg).
