Медина

Медина е вторият свещен град на мюсюлманския свят в Саудитска Арабия. Веднага след Мека (Mecca), северно разположеният от нея Медина е мястото, където ежегодно пристигат милиони вярващи за поклонение и където по правило не може да пристъпи нито един човек, който не изповядва ислям. Дори улиците на Медина са недостъпни за онези, които изповядват друга религия.

Разположен при 588 метра надморска височина, пълното име на Медина е Медине-си-Наба (Madinat Rasul Allah) (Medinat an-Nabi), т.е. Градът на пророка или Мадина ал-мунауара, което означава просветен град. Всъщност цялото име на Медина е Madinat Rasul Allah salla Allahu alayhi wa sallam.

Медина е град в областта Хиджаз (Hejaz region) в Западна Саудитска Арабия и е столица на провинция Ал Медина. Свещеното значение на града е заради факта, че тук се намират мощите на пророка Мохамед. Медина има население от 1.3 милиона души, като по време на поклоненията броят на хората скача драстично.

Разположен е в исторически плодороден район, където от хилядолетия се отглеждат плодове, зеленчуци и зърнени култури, на 340 км северно от Мека и на около 190 км от крайбрежието на Червено море. Градът има важен учебен център в лицето на Ислямския университет (Islamic University of Madinah), както и университета Тайба (Taibah University), специализиран в медицинските и хуманитарните науки.

Преди ислямът да се разпространи по земите на Медина, градът е носел името Ятриб (Yathrib). През 622 г. пророкът Мохамед напуска Мека и отива в град Медина, като този момент е известен като Hijrah. Годината на това преселване се приема за начало на ислямското летоброене. На миграцията на пророка е базиран целият ислямски календар, начална година на който е именно пристигането на Мохамед в Мека. След този момент градът е преименуван на Медине-си-Наба.

Медина процъфтява до 661 година, след което династията на Омаядите (Umayyad dynasty) прехвърлят столицата в Дамаск (Damascus). По времето, когато Мохамед пристига в Медина, селището е било разкъсвано от дразги и разногласия на различните кланове и религии. Пророкът изиграл ролята на обединител, в чиито ръце най-силното оръжие била ислямската религия. Медина попада под властта на османските турци през 1517. Уахабите (Wahhabis) установяват контрол в селището през1804 година, но 8 години по-късно, то отново е под управление на турците на чело с Мохамед Али (Muhammad Ali).

Медина е заобиколен от двойни стени, съпроводенi от бастиони и девет порти. В сърцето на този град е голямата джамия посветена на пророка Мохамед (Al-Masjid al-Nabawi), която е издигната на мястото, където пророкът Мохамед умира на 6 юни 632 г. В джамията е гробницата на Мохамед, дъщеря му Фатима (Fatima) и на първите халифи Омар (Umar) и Абу Бакр(Abu Bakr).

Целият свещен храм, център на поклонничество на мюсюлмани от цял свят, се разпростира на площ от163 000 кв. метра. Джамията на Пророка, известна и като Купол на Пророка или Зеленият купол, построен край дома на Мохамед. По-късно домът му става част от джамията, която била надстроена от халифа от династията на Омеядите ал–Уалид (Caliph Al-Walid I).

Медина всъщност е мястото на трите най-стари джамии в ислямския свят. Освен Джамията на пророка, тук са издигнати още Масжид ал-Киблатан (Masjid al-Qiblatain), където Пророкът обръща свещената посока на молитвите Кибла от Йерусалим към Мека. Джамията Куба (Quba Mosque) се счита за най-древната и изначална в исляма. Била построена по времето на пророка Мохамед, но разрушена от мълния, вероятно около 850 г. По нататък е построена наново.

Екстремистките разбирания на сунитския уахабизъм (Saudi Wahhabism) е причина за унищожаването на огромна част от архитектурното наследство на Медина. В резултат на т.нар. Саудитско правило (Saudi rule) в града са разрушени много сгради на стотици години. Много критици определят това явление като Саудитски вандализъм и твърдят, че в Медина и Мека за последните 50 години са заличени над 300 исторически места, свързани с Мохамед, неговото семейство или последователите му. Сред тези места е и самата къща на Мохамед.