Абатството Клюни
Абатство Клюни (Cluny Abbey) е внушителен манастир, изграден от монасите на Бенедиктския орден. Хилядите монаси, живели тук според правилото на Свети Бенедикт завещават днес на поколенията уникален религиозен храм, който е на възраст повече от 1100 години. Клюни е център на главното монашеско движение през Средновековието и най-голямата религиозна постройка преди разширяването на базиликата Свети Петър в Рим.
Абатство Клюни днес се намира в едноименното френско градче, което възниква в хода на историята около самия манастир. Намира се малко по-насевер от Леон, във френския департамент Сон-е-Лоар (Saône-et-Loire). Комплексът на абатство Клюни е издигнат в римски стил, с три църкви, построени между 10 и началото на 12 век. Историята на Клюни започва през 910 г, като манастирът е построена върху ловното стопанство, дарено от Уилям I Благочестиви (William I the Pious), херцог на Аквитания (Aquitaine) и граф на Оверн (Auvergne).
Владетелят освобождава монасите от абатство Клюни от всички данъци и задължения към него, като искал единствено да се молят за душата му. Очаквало се, че Уилям I Благочестиви няма да бъде само патрон на обителта, а ще запази контрол и влияние над монасите чрез подставени лица, но това не било така. Монасите от Клюни поддържали връзки само с папата.
Клоновете на абатство Клюни били наречени "priories", а администрацията на манастира полага основите на нова практика. Преди Клюни повечето манастири били напълно автономни и поддържали връзка помежду си само неофициално. Клюни обаче имал свои „приори”, които наблюдавали случващото се в клоновете му и те докладвали в централното седалище. Тази система проработва добре за монасите от абатството и около 1016 те се разширяват под властта на папата.
На 30 септември 1088 година започва строителството на третата църква в абатство Клюни, части от които са запазени и до днес. Това била най-голямата църква в християнския свят, което остава и до днес така. През 1095 година петте олтара на храма били осветени от папа Урбан II. През следващите векове абатство Клюни придобива последователи в цяла Европа. През 12 век в абатство Клюни членували 10 000 монаси, които имали глас, колкото на папата. Четирима от тях по-късно дори стават папи. Тоталният крах на абатство Клюни идва по време на Френската революция, когато те се свързват със „стария режим” и манастирът е полуразрушен.
Днес по-голямата част от абатството е потънала в руини, но те все още свидетелстват за грандиозните размери на манастира. Входът откъм селището е през класическата архитектура на Porte d'Honneur. Камбанарията на светената вода има красиви коринтски колони. Тя овенчава запазената част от църквата. В манастира има готическа постройка от 13 век, която всъщност е избата, а над нея е и складът за брашно. Тази част днес е превърната в малък музей, в който могат да се видят модели на абатството, ценни артефакти и части от изчезнали вече сгради.
В абатския дворец на Клюни е също има музей, в който са изложени красиви шедьоври на римски скулптури. Могат да се видят още части от заличени постройки в комплекса, както и такива от библиотеката на монасите. При сградата на болницата (Hôtel-Dieu) могат да се видят красиви фрески. Днес абатство Клюни се счита за едно от чудесата на стария свят.
