Соломоновите острови
Соломоновите острови (Solomon Islands) е наименование на архипелаг и държава, разположени в в югозападната част на Тихия океан, източно от Папуа-Нова Гвинея (Papua New Guine). Архипелагът на Соломоновите острови, включващ близо 6 по-големи и 992 по-малки острови, атоли и рифове се разпростира на 28 446 кв.км. обща площ североизточно от Австралия. Те заемат стратегическо местоположение на кръстосването на морските пътища между южната част на Тихия океан, Соломоновско море и Коралово море.
Държавата Соломонови острови е британски протекторат и заема по-голямата част от архипелага Соломонови острови. Най-високата точка е на остров Гуадалканал ( Guadalcanal) - връх Макаракомбу, достигащ 2447 метра. Разстоянието от най-западния до най-източния остров на Соломоновите острови е 1500 км. Един от най-изолираните островите е Санта Круз (Santa Cruz), намиращ се на север от Вануату (Vanuatu) и на 200 км от останалите. Други важни острови са Нова Джорджия (New Georgia), Санта Ана (Santa Ana), Сан Кристобал (San Cristobal), Макира (Makira), Малаита (Malaita), Санта Исабел (Santa Isabel), Бугенвил (Бугенвил) (владение на Папуа-Нова Гвинея), Шуазел, Ренел и Белона (Renell and Bellona) и др.
Предполага се, че маланейзийците (Melanesian) са населявали района на Соломоновите острови преди 10 000 години, но първият европеец, който стъпва на архипелага е испанският мореплавател Алаваро де Менданя и Нейра (Álvaro de Mendaña de Neir). Това се случило на 2 февруари 1568 г., а най-напред Менданя решил, че е открил митичната страна Офир, където според легендата били скрити съкровищата на цар Соломон. Именно от тук и идва наименованието на Соломоновите острови.
Преди установяването на европейците жителите на Соломоновите острови са били прочути със своя канибализъм.
Пълно описание на островите е направено през 1767 година от англичанина Филип Картърет, а през периода 1893—1900 г. те са обявени за британска колония. През втората световна война следват ожесточени битки между японци и англичани за установяване на власт над Соломоновите острови. Една от най-кървавите битки е тази при Гуадалканал (Guadalcanal), Едва през 1976 г. Соломоновите острови си спечелват самоуправление, а на 7 юли 1978 г. се сдобиват със своята независимост в рамките на Британската общност.
Град Хониара е столицата и най-големият град на Соломонови острови. В нея живеят около 54 600 души, а на цялата територия на Соломоновите острови живеят към 552 438 души. Името Хониара идва от езика на местните жители, които наричат града си “нахо ни ара”. В буквален превод това означава „посрещащ източния и югоизточния вятър“. Столицата се намира на северозападния бряг на остров Гуадалканал, където преди това се е намирал града Тулаги. Хониара става столица на британския протекторат Соломонови острови след Втората световна война през 1952 г.
Гуадалканал е главният остров на Соломоновите острови и наред със столицата тук е разположено и международното летище Хендерсън, отстоящо на около 10 км източно от столицата Хониара. Много от туристите в Соломоновите острови пристигат в тази екзотична дестинация с круизи, а годишно страната се посещава от 5 000 туристи. Дъждовният период на Соломоновите острови е между ноември и март затова най-доброто време за посещение е през лятото. Сред интересните места, които могат да се посетят в Хониара е Националният музей. Разгледайте яхтените пристанища, както и Китайския квартал.
Към Соломоновите острови спада и кораловият атол Ренел - най-големият, издигащ се над морското равнище. Той се радва на изключително слабо човешко влияние и днес на него виреят над 650 вида цветя, което кара организацията ЮНЕСКО да го включи в списъка си Със световното културно наследство. Централните острови Нгела (Nggela Islands) са най-популярното място за гмуркане при Соломоновите острови. Около остров Гизо (Ghizo Island) гмуркачите могат да се насладят на вълнуващ подводен релеф, както и на доста отломки на кораби, останали след Втората световна война. На 2 часа път от Хониара се намира и водопадът Матаникау.
