Найроби
Найроби е столицата и най-голям град на източноафриканската република Кения, известна с големия си брой красиви езера и национални паркове като Амбосели (Amboseli), Цаво (Tsavo National Park), Езерото Туркана (Turkana Lake), Езерото Накуру, известно с популацията на фламинго, резервата Масай Мара (Masai Mara), който предлага класическото за Кения сафари. Неслучайно спрягат страната като световната столица на сафарито.
Найроби от своя страна е най-гъсто населеният град, както и столица на едноименната кенийска провинция. С около 3-4 милиона жители, Найроби се счита и за най-гъсто населеният град в цяла Източна Африка. За рамките на континента, той се нарежда на 13 място по големина и е четвърти по развитие на инфраструктурата.
Найроби е неголяма столица, разположена на едва 138 км южно от Екватора. Името идва от масайската (Maasai) фраза „Enkare Nyirobi”, която в буквален превод означава „мястото на хладните води”. Заради красивата природа около града, днес Найроби често е наричан „Зеленият град на слънцето”. През селището преминава и река Найроби (Nairobi River).
Найроби е сравнително нов град, като е основан преди малко повече от 100 г. от британците. Възниква като междинна спирка на железопътната линия между втория по големина град в Кения – Момбаса (Mombasa) и Уганда. Официално градът съществува от 1899 година, а функциите на столица приема през 1907 г., като административен център на Британска Източна Африка, а през 1963 г. става столица на свободната Кенийска република.
За малко повече от 100 г Найроби успява да се разрастне от междинна железопътна гара до милионен град. Благодарение на железопътната връзка Найроби се превръща във втория по големина град след Момбаса и привлича множество капитали и хора. Още в този период се появяват няколко луксозни хотели за британските колониалисти и ловците в сафари, банкови и търговски представителства. Днес Найроби е един от главните финансови и политически центрове на Африка. Тук са ситуирани седалища на много международни корпорации и представителства на фирми, както и това на ООН.
Не бива да е изненада фактът, че Найроби е една отлична туристическа дестинация, особено за онези, които са любители на дивата африканска природа и сафарито. За тях градът предлага цялостна инфраструктура от хотели и паркове, където това диво пътешествие може да се изживее. В покрайнините на града е царството на животните и красивата природа.
Всеки ден от 8:30 ч. до привечер се организират сафари походи срещу заплащане. Лангата (Langatta) пък е мястото, където може да се позабавялвате с жирафи. Паркът е известен като Giraffe Center, а тук посетителите могат да се разходят редом до самите животни, да ги хранят от ръцете си и да усетят милото им отношение. В близост до парка има и колониална сграда, превърната в отличен хотел.
В Самия град има още много неща, които не са изпускане. Разходете се из най-известния парк е Ухуру (Uhuru), разположен между централния бизнес район и квартала Ъпър Хил. Паркът Ухуру (Свобода) е популярно място за разходки, открити речи, обществени услуги и митинги. Сред забележителностите на Найроби са часовниковата кула (башня), сградата на Парламента с мавзолея на първия президент на Кения - Джомо Кенвяти (Jomo Kenyatta), изложението на ретро автомобили в Кения, както и няколкото интересни музея на столицата.
На първо място е Националният музей на Кения, който е и най-големият в града с неговата голяма колекция артефакти. Разхождайки се из Найроби ще усетите духа на колониалната епоха. По улиците се редят красиви сгради в този стил, църкви, джамии, синагоги и местни религиозни храмове. Сред най-важните храмове на кенийската столица са Катедралата на Вси Светии (All Saints Cathedral), Катедралата на Светото семейство (Cathedral Basilica of the Holy Family) и Джамията (Jamia Mosque).
Не пропускайте да посетите и градския пазар, който се посещава в постройка с архитектурата на храм. Тук може да купите всичко – от обикновени сувенири за спомен, до цветя, дрехи, предмети на изкуството и плодове. Задължително хапнете в някои от многото индийски ресторанти на града, които са последица от заселването на индийци в края на 19 век, които се занимавали с построяването на железницата.
