Джамия Баня Башъ

Религиозният храм Баня Башъ, по-известен като Джамията на София, е една от забележителностите на българската столица.

Намира се в центъра на града. Мястото е посещавано както от вярващите мюсюлмани, така и от мнозина туристи. Джамията се намира в непосредствена близост до православната църква „Света Неделя“.

Джамията датира още от 16-ти век. Парите за построяването й са дарени от мюсюлманския духовник Ефенди Кадъ Сейфуллах. Поради тази причина често религиозните мюсюлмани наричат джамията Молла Ефенди.

Смята се, че храмът е издигнат в чест на починалата съпруга на Кадъ Сейфуллах Ефенди.

Архитектурата на сградата по думите на специалисти е истински шедьовър. Корпусът на джамията е четириъгълен. Състои се от един голям централен купол, покрит с бели оловни пластини и няколко по-малки купола.

В едната страна се извисява характерното за джамиите минаре. То е само едно, тъй като благодетелят за построяването й не е от висок властови или религиозен сан. Повечето джамии в Турция например имат по четири или две симетрични минарета, тъй като са строени по поръчение на султани или други предтавители на султанската династия.

Историята разказва, че първоначално предназначението на минарето е имало по-скоро наблюдателна, а не религиозна функция. Минаретата по цял свят са били използвани за фарове и високи наблюдателници. Не случайно в превод от арабски корена на думата означава „светлина“. Днес разбира се тези функции са останали далеч в миналото.

Стените на религиозния храм Баня Башъ са издигнати от дялан камък и тухли. Това придава и характерния матово червен цвят на свещеното за мюсюлманите място.

Входът на храма е увенчан от красива дялана арка с венец. Над нея върху древен камък е изписан текст, който и до ден днешен историците не могат да разшифроват. Единственото, което се разбира от старинните писания, е датата на построяването на джамията.

Вместимостта на джамията Баня Башъ е от 700 до 1200 души.

Стилът и осанката на джамия Баня Башъ пренася наблюдаващите я посетители в отдавна отминали времена, разкрива част от живота и традициите на османската култура от 16-ти век, дава представа за живота на българите под Османско владичество.

Архитект на софийската джамия е небезизвестният Синан. Легендарният майстор е построил още джамията Селимие в Одрин, джамията Сюлейман в Истанбул и още много други архитектурни шедьоври.

Днес представители на мюсюлманската вяра в България се грижат за опазването, съхраняването и обновяването на зданието. Ремонтите се извършват посредством дарения от вярващите.

През вековете от минарето мюсюлмански свещеник е огласявал началото на молитвите. Днес обаче на най-високата точка на храма Баня Башъ са поставени съвременни озвучителни уредби, от които през определени часове на денонощието се чуват молитвените песни на вярващите.

Този факт стана причина за много недоволства и сблъсъци на религиозна основа около храма. Причината са оплакванията за твърде високите децибели, на които се озвучават молитвените сесии.

Въпреки честите размирици мюсюлманският храм Баня Башъ е едно изключително посещавано място, превърнало се в една от забележителностите на столицата на България.

Около единствената джамия в София се намират търговския комплекс Централни софийски хали.