Река Струма

Струма е най-голямата река в западна България. Тя свързва страната ни със съседна Гърция. Гръцкото име на реката е Стримонас. Струма се нарежда на пето място по дължина на реките в България.

Тази река е единствената естествена природна комуникация, свързващ София и Солун.

Струма води началото си от столичната планина Витоша. Тя извира в близост до четвъртия по височина връх в страната – Черни връх. Мястото, от където тя започва, се намира на 2180 м надморска височина.

Реката тече в посока юг. Крайната й дестинация е Бяло море. От Витоша до гръцката граница разстоянието, което река Струма изминава, е около 290 километра. По-дълги от Струма са само реките Осъм, Марица, Тунджа и Искър. Преди Гърция реката протича през небезизвестното гранично село Кулата. В гръцка територия реката преминава само през област Серес.

Струма се влива в беломорския Струмски залив (наричан още Орфански или Рендински). Този залив дава и името на живописната река.

Общата дължина на Струма е 415 километра. Водосборната площ на Струма са внушителните 10 800 квадратни метра.

На територията на България реката тече предимно по височинни местности. Средната надморска височина на Струма е 900 метра. Надморските височини по поречието й варират от 2915 м на най-високия пирински връх Вихрен до по-малко от 90 м на низината, при граничния пункт Кулата. Най-голям е наклонът на реката в района на Перник (65 ‰), а най-малък при Петричко-Санданската котловина (1, 5‰), където ходът на реката е най-полегат.

Много красиви планински хълмове ограждат коритото на Струма. Не са малко и котловините, миещи се от нейните води.

По поречието на Струма има 56 езера. Сред най-големите водни басейни на реката са язовир Студена, Пчелина и Дяково.

На българска територия Струма преминава през градове и села от областите Перник, Кюстендил и Благоевград. Реката е основен водоизточник на населените места от тези области.

Пречиствателни станции има в Кюстендил, Дупница, Перник и София. По данни на хидролози Струма напоява около 50 000 хектара.

Най–големите притоци на Струма са реките Струмешница, Драговищица, Джерман, Пиринска Бистрица и Рилска река. Като най-чисти и пълноводни дори и през лятото се считат притоците, извиращи от най-високите части на Рила и Пирин.

Река Струма приема водите на около 42 притока.

Смята се, че като цяло чистите води на Струма са вследствие на ниското индустриално производство в районите, през които тя преминава.

На дъното на реката могат да бъдат открити мрамор и аспид. В някои участъци на Струма дори са открити концентрации на злато.

Най-дълбоката точка на реката е 3 метра.

Незамърсените води на Струма създават перфектни условия за спа и уелнес туризъм. По долината на реката вече има изградени няколко балнеосанаториума. Най-известните сред тях са тези в Кюстендил, Невестино, Сапарева баня, Рударци и София.

Около нея извират и няколко термоминерални извора, чийто неизброими ползи привличат хиляди посетители.

Водите на буйната на места Струма са превърнати в страхотна атракция на почитателите на екстремните спортове, както и за любителите на природата. Реката позволява возене с лодки, каране на колела, рафтинг, посещение на водопади.

Приключенията започват в началото на Кресненското дефиле. Сезонът за екстремните спускания стартира обичайно от средата на месец март.

Бреговете на реката са предпочитано място за пикник, барбекю и палаткови лагери.

Около реката малко след Благоевград има стена за катерене, въжен парк с тролей, въжени мостове и ленти за ходене.

Бреговете на Струма се използват и като перфектна дестинация за запалените спортисти. Около бреговете на Струма можете да видите много хора, изпълняващи дневния си джогинг.

Разбира се, Струма е любимо място на много запалени рибари – професионалисти и аматьори.

Безспорно реката и заобикалящите я планински възвишения или ниски котловини я правят една от най-живописните природни забележителности на България, уникално място за почивка, излет или забавления.