Планината Аниакчак
Планината Аниакчак (Mount Aniakchak) представлява вулканична калдера на възраст над 3000 години. Тя е с диаметър около десет километра и се намира в Аляска (Alaska). Местността, която огражда вулкана, е Националният монумент Аниакчак (Aniakchak National Monument).
Мястото е важно заради геологичното му значение, а също така и заради неповторимата му флора и фауна, както и заради реката Аниакчак (Aniakchak River), която е сред най-красивите диви реки в страната.
Калдерата Аниакчак се е сформирала след голямо изригване на вулкана през 1645 година преди новата ера. Тогава планината се смалила с над 3000 стъпки. Оттогава вулканът е изригвал над двадесет пъти. Той е произвел както вулканична пепел, така и потоци от лава. До вулкана Аниакчак се намира древното езеро Съпрайз (Surprise Lake), което е било с дълбочина над сто метра преди хиляди години, а след това внезапно е изсъхнало.
Веднага след като езерото Съпрайз изсъхнало, изригвания на магма били произведени от кластери в югоизточната част на калдерата. В момента то е над деветнадесет метра дълбоко и е голямо около три квадратни километра. Неговите води са топли и тъй като са богати на железни седименти, придават невероятно красиви оттенъци на вулканичния ландшафт. Вулканът Аниакчак е един от най-големите на територията на Аляска. Според геологическите проучвания в самата калдера преди много векове е имало езеро, което се е пълнело със сняг, точно като езерото Кратър Лейк (Crater Lake) в Орегон (Oregon).
През 1500-тната година, по време на едно от най-зловещите събития в историята на Аниакчак, при изригване един кубичен километър материал се сринал и разрушил Халф Коун (Half Cone), който се намира на територията на калдерата. В края на това изригване потокът от лава напълнил басейн, който се сформирал по време на колапса на Халф Коун. Големите изригвания сформирали Блоки Коун (Blocky Cone), както и два големи кратера, които в момента са пълни с вода, които се образували в югоизточната част на стената на калдерата.
Вулканът бил открит от европейски геолози през 1922 година. Единственото изригване на вулкана Аниакчак оттогава до ден днешен е било през 1931 година. Тя била записана в дневника на свещеника Бърнард Хъбърд (Bernard Hubbard), който бил запален геолог. Той описал експлозията така: „Малка, но ярка експлозия избухна в калдерата през тази година. Много хиляди тонове вулканична пепел покриха калдерата и се разпростряха на около четиридесет мили и покриха близките малки селца”. Свещеникът успял да направи много снимки на вулкана Аниакчак, които хвърлят светлина върху историята на планината.
Районът около планината Аниакчак има богата културна и етно история, за която обаче археолозите могат само да правят догавки, тъй като няма много археологически свидетелства за живота на хората в тази местност. Най-голямото археологическо находище в района датира от преди 2000 години, повече от хилядолетие, след като била окончателно сформирана калдерата.
Според археолозите масивните изригвания са образували нещо като мъртва зона, която не допускала да бъде населявана от хора поколения наред. Но около планината още от праисторически времена имало хора, които ловували, занимавали се с риболов, събирали плодове и раковини. Преди 1200 години имало достатъчно храна, така че населението се увеличило многократно.
През историческата ера хората продължавали да се радват на богатствата на плодородната земя около планината Аниакчак. През двадесетте години на миналия век се появил и търговският риболов в района, който продължава и до днес. В района живеят кафяви мечки и карибу.
