Спокейн
Спокейн (Spokane) e град, разполжен в щата Вашингтон (Washington). Спокейн е вторият по големина град на територията на окръг Спокейн. Градът е разположен до река Спокейн. Населението на град Спокейн е 208 916 човека.
Преди дванадесет хиляди години на територията на днешен Спокейн са живеели хора, които са се прехранвали с лов на дивеч и със събиране на плодове и корени. Постепенно гората започнала да намалява и местното население трябвало да се прехранва най-вече с растения и с улов на риба.
Името на град Спокейн е заимствано от индианското племе Спокейн, което на местния език означавало Децата на Слънцето. Племето Спокейн смятало, че неговите предци са пристигнали от далечния Север. Центърът на населеното място, където живеели хората от племето Спокейн, бил водопадът Спокейн.
В началото на деветнадесети век Северозападната компания за кожи (Northwest Fur Company) изпратила двама трапери в Скалистите Планини. Хората от племето Спокейн били убедени, че тези двама бели са божества и ги оставили да живеят заедно с тях.
През 1810 година географът Дейвид Томпсън (David Thompson) установил, че земята е подходяща за създаване на търговски пункт и основал Къщата Спокейн на Северозападната Компания.
Този търговски пункт бил първото по-дълготрайно европейско заселване на територията на щата Вашингтон. Тук се продавали и разменяли животински кожи в продължение на шестнадесет години.
В края на деветнадесети век на територията на вътрешния северозапад били открити находища от злато и сребро.
През 1881 година заедно със завършването на северната тихоокеанска железница (Northern Pacific Railway) в град Спокейн населението започнало да нараства значително.
Градът получил официален статут на град през 1881 година. Официалният прякор на град Спокейн е Люляковият град, защото от началото на двадесети век на територията на града има огромно количество люлякови храсти. Спокейн е известен като градът, в който за пръв път е стартирало празнуването на Деня на Бащата.
Сонора Смарт Дод (Sonora Smart Dodd), почтена жена от Спокейн е смятана за създателка на този празник, който се чества през юни. Тя била на шестнадесет години, когато майка й починала и се наложило бащата на Сонора да я отгледа сам.
Освен грижите за Сонора той бил натоварен и с грижите за петимата й по-малки братя, както и с фермата му в източната част на Вашингтон. През 1909 година Сонора научила за Деня на Майката, който се чествал в методистката църква в Спокейн. Тогава тя предложила да бъде създаден еквивалент на Деня на Майката, който да почита бащата.
През следващата година Сонора убеждавала важни личности от града, че е добре да се създаде празник, който да отдава почит и на бащите. Така първият Ден на Бащата бил отбелязан през 1910 година. Сонора предложила за дата на празника рождения ден на баща си – пети юни, който да бъде отбелязан за ден на почит към всички бащи.
Пасторите обаче искали още малко време, за да успеят да направят подготовката за първия празник, и така празникът бил обявен на деветнадесети юни.
Спокейн е известен и с това, че през 1974 година станал домакин на Световното Изложение. Той си остава най-малкият град, в който е било проведено някога Световното Изложение.
Спокейн продължил да се развива и през двадесет и първи век достигнал апогея си – през последните години са направени инвестиции на стойност над три милиарда долара. Много исторически сгради и места са реставрирани, за да дарят града с нов вид блясък, наред с новопостроените сгради.
