Язовир Кричим
Язовир Кричим е разположен на територията на Южна България. Той се намира на десет километра на юг от град Кричим, на река Въча. Той се намира на територията на пловдивска област, а част от него е в пазарджишка област. Водният басейн се издига на четиристотин и осемнадесет метра надморска височина.
Височината на язовирната стена на язовир Кричим е сто и четири метра и половина, а дължината на стената е двеста и седемдесет метра. Водният му обем е 20, 26 милиона кубически метра. Кричимският язовир е изграден под стената на язовир Антонивановци.
Гора и храсти опасват язовира, което го прави не особено достъпен. Голяма част от бреговата ивица представлява отвесни скали. Понякога любители на екстремните преживявания се връзват с въже за мантинелата на шосето и мятат въдиците, подсигурени по този начин срещу падане. Въпреки това има много места, които са достатъчно удобни за риболов и предпочитани от запалените рибари.
Язовирът е построен през 1972 година като част от каскадата Доспат-Въча, с цел генериране на електрическа енергия. Към язовира има построени три водноелектроцентрали (ВЕЦ) - ВЕЦ Кричим, ВЕЦ Въча Едно и ВЕЦ Въча Две.
Язовирът е най-малкият по обем и по площ от каскадата Доспат-Въча. Той пълни коритото на река Въча, защото е с най-голям приток на вода. Язовирът привлича много рибари от околностите и от столицата, тъй като тук може да се лови дъгова пъстърва, речен кефал, щука, балканска пъстърва, бяла риба, костур, червеноперка, шаран, червена мряна. Тук има богат улов и на слънчева риба, която е известна като вредна, тъй като се храни с хайвера на останалите риби и най-вече с хайвера на костура.
Край язовира има хотелска част със стаи с по две легла, с детски кът и фонтан, в който плуват малки пъстърви. Другото име на язовир Кричим е Таласъмският язовир. Преди много години тук е имало голямо количество дивеч, но сега рядко може да се види някое диво животно.
Според местна легенда на мястото, където днес е язовирът, имало стар кладенец. Днес той се намира на дъното на язовир Кричим. Според стари хора около кладенеца в полунощ се събирали джуджета с бледи лица. Тук се правели сватбите им. След като свирели на гайди и биели тъпан, те един след друг скачали в кладенеца.
Тези джуджета били известни със злия си нрав и народът ги наричал навяци. Затова едно от наименованията на язовира е Навяците. Смятало се, че тези джуджета са душите на хора, умрели непокръстени. Заговорел ли навяците някой човек, те го взимали със себе си в кладенеца. Но ако си мълчал, те го подминавали, все едно че не го виждат.