Къща-музей Георги Бенковски

Къщата на Георги Бенковски, известен като предводител на легендарната хвърковата чета, е превърната в музей. Тя се намира в град Копривщица. Къщата на Бенковски се намира на улица Бенковски в града и представлява типична еснафска къща от епохата на Българското Възраждане.

Къщата е направена от дърво през 1831 година. В нея до днес се пази личната пушка на Георги Бенковски, с която е стрелял срещу турците. Той се прочува като един от организаторите на Априлското въстание и използва псевдонима Георги Бенковски. Самият той казва, че е криел името си и родния си град, защото вярвал, че никой не е пророк в своето място.

Над къщата на Бенковски е издигнат паметник на българския революционер. Паметникът му се извисява над целия град. Той е дело на скулптура Христо Танев. Паметникът се извисява пред красива борова гора и от височината, на която се намира паметникът, се вижда прекрасна панорама на цяла Копривщица.

Бенковски се ражда като Гаврил Хлътев през 1843 година в семейството на средно заможния търговец Груйо Хлътев. Когато е на пет години, баща му умира и майка му трябва сама да изхранва семейството. За да й помогне, бъдещият лидер на Априлското въстание напуска училище и започва работа като чирак. На двадесет и три години той вече се е превърнал в известен търговец, който търгува с търговци от краищата на цялата Османска империя. Докато се препитава с търговия, той обмисля начини за освобождаването на българския народ от османското владичество.

През 1875 година Бенковски заминава за центъра на българската революционна емиграция в Румъния – Букурещ. След въстания в Босна и Херцеговина и българите започват да се готвят за въоръжена борба. Стоян Заимов е начело на група българи, чиято цел е да убият султан Абдул Азис и да подпалят Цариград.

Целта на акта е да се привлече вниманието на великите сили към поробения български народ. Бенковски заминава заедно с групата на Стоян Заимов, но тогава е потушено старозагорското въстание и това осуетява опожаряването на Цариград. За да успее да се върне в родината си, Гаврил Хлътев получава паспорта на полския ревюлоционер Антон Бенковски и тогава сменя името си.

През януари 1876 година Бенковски вече е помощник на Панайот Волов, главен апостол на четвърти революционен окръг. През януари двамата минават през река Дунав и започват да организират революцията в окръга. След известно време Волов предава водачеството в ръцете на Бенковски.

Бенковски подготвя за революция Перущица, Поибрене, Мечка, Пещера, Клисура, Брацигово и Самоков. Това води до събиране на все повече хора, които искат да се включат във въстанието. Бенковски е бил яростен враг на дългите обсъждания, той е бил човек на действието. Неговото верую е било, че никой не ти помага, ако не си помогнеш сам.

След като Бенковски получава прочутото кърваво писмо на Каблешков от въстаналата Копривщица, той обявява въстанието. Неговата хвърковата чета, известна с бързото си придвижване от едно място до друго, подгрява пламъка на Априлското въстание.

Бенковски, без да се замисли, се впуска в битка заедно с хвърковатата си чета в село Петрич. Малко преди разгромяването на въстанието той казва прочутите си думи: “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее! ”

След като въстанието е потушено, Георги Бенковски и част от най-близките му помощници са предадени на турците от предателя дядо Въльо. Той загива от турски куршуми, докато преминава мост над река Костина в Тетевенския Балкан.