Ноксвил

Ноксвил (Knoxville) е град, разположен на територията на щата Тенеси. (Tennessee). Той е център на окръг Нокс (Knox). Град Ноксвил е най-големият град в източен Тенеси. Населението на града е 183 546 човека.

Ноксвил е известен с прякора си Мраморният град. Това се дължи на факта, че през двадесети век край града е имало много кариери с розов мрамор, който се е изнасял за цялата страна. Националната галерия за изкуства във Вашингтон е направена от Ноксвилски мрамор. Ноксвил е бил известен като столицата на бельото през тридесетте години на двадесети век. По това време над двадесет текстилни фабрики са работели на територията на град Ноксвил. През втората половина на двадесети век фабриките затворили врати.

Първите хора, които се заселили в местността, където днес е разположен Ноксвил, пристигнали по тези места хиляда години преди новата ера. От това време са останали могили. През осемнадесети век индианците чероки (Cherokee) се превърнали в доминиращо племе в района на източен Тенеси. Първите европейски изследователи пристигнали в района в края на седемнадесети век.

Това била експедицията на Хенри Тимбърлейк (Henry Timberlake), който пътувал към селищата Овърхил (Overhill) по поречието на река Тенеси, бил приятно изненадан от дълбоките води на реката в местността. Краят на Френско индианската война предизвикала вълна от заселване в района. Тъй като обаче индианците чероки не продавали тази част от земята, заселниците пребивавали в района незаконно. Конгресът на САЩ издал заповед за изселването на незаконните заселници през 1785 година, но това не се увенчало с успех.

През 1786 годината офицерът от войната за революцията Джеймс Уайт (James White) и приятеля му Джеймс Конър (James Connor) построили форт в устието на Първия Извор. Джеймс Уайт закупил земята. През 1790 зетят на Джеймс Уайт Чарлз Маклънг (Charles McClung) започнал основаването на цял град около форта. Били избрани места за църква, както и за гробище. Първата презвитерианска църква била издигната през 1792 година в града. Било построено и училище. Година по-рано било подписано спооразумение с индианците чероки за установяване на границите на земите им, с което се целяло заселването на незаконни обитатели.

Градът, който бил избран за столица на Тенеси, бил наречен Ноксвил на името на генерал Хенри Нокс (Henry Knox), герой от войната за Революцията. Жителите на града разрушили мира с чероките, като издебнали момент, в който вождът на индианското племе заминал за преговори с правителството, и убили жена му. Година по-късно мирът бил възстановен.

През Ноксвил минавали много хора, които пътували на запад, и постепенно градът се превърнал в голям търговски център. Местните земеделски култури като царевица, тютюн, и произвежданото в града уиски се разменяли за памук.

През 1861 година, след като Тенеси се присъединил към Конфедерацията, в града пристигнал генерал Феликс Золикофер (Felix Zollicoffer), който бил решен да се пребори с всички, които симпатизират на Съюза. Той въвел военни закони в града. Армията на Конфедерацията победила силите на Съюза в битката за Чикамауга (Chickamauga).

След войната много инвеститори пристигнали в Ноксвил, от което града процъфтявал. Над сто уелски семейства пристигнали в града, за да работят в новопостроените заводи. В града пристигнали хиляди емигранти и населението на Ноксвил от пет хиляди души през 1860 година нараснало през 1900 година до над тридесет и две хиляди души. Три години преди това, през 1897 година, бил присъединен и Западен Ноксвил, от което населението се увеличило още повече.

След Голямата Депресия икономиката на града западнала. През осемдесетте години на двадесети век свежите инвестиции възродили града. През 1982 година тук било проведено Световното изложение, което оказало съживителен ефект върху Ноксвил.