Алънтаун
Алънтаун (Allentown) е град, разположен на територията на щата Пенсилвания. Градът е разположен на територията на окръг Лехай (Lehigh). Той е административен център на окръга. Алънтаун е третият по население град в щата Пенсилвания. Населението на града е около 118 000 души.
Град Алънтаун се намира по поречието на река Лехай. В града се намира колежът Чедър Крест (Cedar Crest) и колежът Мулънбърг (Muhlenberg).
Местността, където днес се намира центърът на Алънтаун, е била основана като град Нортхамптън Таун (Northampton Town) през 1762 година от Уилям Алън (William Allen), богат търговец и бивш кмет на Филаделфия (Philadelphia). Земята, върху която бил изграден градът, принадлежала на Алън.
Алън се надявал, че Нортхамптън ще измести Истън (Easton), който бил административен център на Нортхамптън Каунти и ще се превърне в търговски център поради местоположението си по поречието на река Лехай и близостта му до Филаделфия. Алън дарява имота на сина си Джеймс (James) през 1767 година. Три години по-късно, през 1770 година, Джеймс построил лятна резиденция в новия град, близо до мястото на бившата ловна хижа на баща си.
Градът официално е преименуван на Алънтаун на 16 април 1838 година, на името на основателя му Уилям Алън. Той е признат официално за град през 1867 година. Алънтаун е град с историческо значение, тъй като това е мястото, където Камбаната на свободата успешно е скрита от британците по време на американската революционна война.
През септември 1777 година революционната столица Филаделфия останала беззащитна и градът се приготвил за атаката на британците. Била издадена заповед да се скрият единадесет камбани, за да не ги превземат британците и да ги претопят на оръдия. Сред тези камбани била и Камбаната на свободата.
Всички камбани били закарани в град Нортхамптън Таун и скрити в мазето на старата ционийска реформаторска църква, където днес се намира центърът на града. Днес там се намира музеят на Камбаната на свободата.
Построяването на канала Лехай разширява търговията на града, както и промишления му капацитет. Градът се превръща в основен център на тежката промишленост. Това привлича много нови хора в района, които пристигат, за да работят в новите заводи. Периодът на дълъг икономически възход е спрян от паниката през 1873 година, както и от дългия застой.
Освен в обработката на желязо Алънтаун има традиции и във варенето на бира. Тук има няколко известни пивоварни. Икономическото възстановяване в началото на двадесети век се дължи на бума на коприната и на текстилно-преработвателната промишленост.
В долината на река Лехай през 1928 година има над сто и четиридесет преработвателни цеха за коприна. През тридесетте години на двадесети век търговията с коприна запада, след като на пазара излиза синтетичната коприна. Последната фабрика за коприна в Алънтаун е затворена през 1989 година.