Река Лоара
Река Лоара (Loire) е най-дългата река във Франция. Тя е с дължина от 1012 километра. Тя е сто и седемдесетата по дължина река в света. Тя извира в Севен (Cévennes) и тече над хиляда километра през Невер (Nevers) до Орлеан (Orléans). След това преминава през Тур (Tours) и Нант (Nantes), докато стигне Бискайския залив (the Bay of Biscay) до Сен Назер (St Nazaire).
Лоара е дала името си на шест департамента – Лоара, От Лоар (Haute-Loire), Лоар Атлантик (Loire-Atlantique), Индр е Лоар (Indre-et-Loire), Мен е Лоар (Maine-et-Loire) и Саон е Лоар (Saône-et-Loire). Бреговете на реката са покрити с разкошни лозя и замъци в долината на река Лоара.
Името на река Лоара идва от латинското име Лигер (Liger), което е транскрипция на келтското име на реката.
Преди хиляди години долината на река Лоара е била населявана от хора. Пет хиляди години преди новата ера те започнали да почистват гората покрай реката, за да я превърнат в плодородна обработваема земя. През 3500 година преди новата ера били построени мегалити за почитане на мъртвите.
По време на Желязната ера в долината на реката са се заселили келтите. Долината на река Лоара бързо се превърнала във важен търговски център между келтите и гърците. През нея минавал един от най-важните търговски пътища във Франция.
През петдесет и шеста година преди новата ера спокойният живот на келтите в долината бил разбит на пух и прах от Юлий Цезар (Julius Caesar), който завоювал територията им. След 16-тата година от новата ера долината на река Лоара станала част от римската провинция Акуитания (Aquitania).
Християнството се разпростряло в долината и по това време започнали да се появяват лозята покрай реката.
През пети век от изток пристигнали франките и алеманите. През девети век започнали да пристигат викинги, които използвали дълги кораби, с които преминавали през река Лоара. Те разрушили Тур през 853 година.
По време на стогодишната война – от 1337 до 1453 година река Лоара станала граница между Англия и Франция. Над една трета от жителите на долината станали жертва на чумата по време на епидемията през 1348 година.
През 1360 Акуитан станал английски след победа на англичаните. През 1429 година Жанна Д’Арк (Joan of Arc) повела хората на война с англичаните. Повратната точка на войната бил освобождаването от обсадата на Орлеан на Лоара.
По време на царуването на Франсоа Първи (Francois I) районът около река Лоара бил силно повлиян от италианския Ренесанс. За това свидетелстват някои от замъците, останали оттогава.
Долината на река Лоара е известна като градината на Франция заради стотиците замъци и прекрасните лозя. Замъците са с различни видове архитектура – от Средновековието и от Ренесанса.
През 1560 година католиците удавили няколкостотин протестанти във водите на река Лоара. От 1562 до 1598 година Орлеан служел за център на хугенотите, но през 1568 година протестантите унищожили Орлеанската катедрала. През 1572 година се случило прочутото клане на деня на Свети Вартоломей (St. Bartholomew). Тогава три хиляди хугеноти били убити в Париж, а след това стотици от тях били удавени в река Лоара от протестантите.
През вековете плаването по река Лоара се развивало и постоянно се изграждали мостове. Плаването обаче често било затруднявано от наводнения и суша.
През 1707 година реката излязла от коритото си и се удавили над петдесет хиляди човека за два часа. Реката се вдигнала с повече от три метра. В началото на деветнадесети век по реката започнали да плават парни лодки. Те превозвали пътници от Нант до Орлеан.
Долината на река Лоара е известна и като Долината на кралете, тъй като в продължение на няколко века монарсите на Франция управлявали в долината на реката до Френската Революция.
