Уинипег

Уинипег, Канада

Уинипег (Winnipeg) е столица на известната канадска провинция Манитоба. Името Уинипег идва от местното наименование за кална вода. Районът на Уинипег е бил търговски център за аборигените преди пристигането на европейците. Първият форт в местността бил построен през 1738 година от френски търговци. По-късно било основано селище и през 1873 година Уинипег получил статут на град.

В края на деветнадесети и началото на двадесети век Уинипег е бил сред най-бързо разрастващите се градове в Северна Америка. Университетът на Манитоба, който бил основан по това време, бил първият университет, създаден в Западна Канада. Уинипег е с около 633 000 души население.

Икономиката на Уинипег се базира върху финансовия сектор, производството, хранителна индустрия, недвижими имоти и туризъм. Уинипег е важен транспортен център, който се обслужва от международното летище Ричардсън (Richardson).

Мост в град Уинипег

Уинипег се намира на речно кръстовище, където се пресичат Ред Ривър (Red River) и Асинибуан (Assiniboine), където са минавали канутата на аборигените. Местността е известна като Вилиците.

Петроглифите, които са оставили праисторическите хора, свидетелстват, че те са се препитавали с лов, риболов и със земеделие. Тук са живеели хората, известни като Първите Нации. Преди появата на европейците хората от Първите Нации се занимавали с фермерство покрай Ред Ривър и отглеждали царевица и други зърнени храни. Благодарение на реката хранителните запаси можели да бъдат превозвани. Така се свързвали различни племена като Анишинаабе (Anishinaabe), Асинибуан (Assiniboine) и Крий (Cree).

Ред Ривър свързвала хората от севера с тези от юга покрай реките Мисури и Мисисипи. По това време били направени първите речни карти, изработени върху брезова кора, които помагали на хората да се ориентират по време на плаването по реката.

Първият френски офицер, който пристигнал в района през 1738 година, бил Сюр де ла Верендри (Sieur de La Vérendrye). Той построил първият търговски пункт за търговия с кожи, и го нарекъл Форт Руж (Fort Rouge). Много французи, а по-късно и англичани, се оженили за жени от Първите Нации. Метисите, които се раждали от тези смесени бракове, се препитавали с търговия и лов в района.

Уинипег

В края на седемдесетте години на деветнадесети век Уинипег се превърнал в място на въстанието на Ред Ривър, което било конфликт между местното правителство на метисите, водено от Луис Рийл (Louis Riel), и новопристигнали заселници от източна Канада. Като последица от това въстание се появил актът Манитоба през 1870 година, който прокарал път на влизането на Манитоба в Канадската Конфедерация.

След появата на железопътната линия през 1881 година Уинипег започнал много бързо да се развива. Били построени много сгради, сред които правителствената сграда на Манитоба, чийто купол е украсен с бронзова статуя, покрита с позлата, известна като Златното момче. Били продадени много парцели земя и цените на недвижимите имоти нараснали много.

През 1914 година с отварянето на панамския (Panama) канал Уинипег бил изправен пред финансови трудности, тъй като каналът намалил възможностите на железопътната линия като система за международна търговия. В резултат на това пазарът на недвижими имоти се сринал.

През 1919 година над тридесет хиляди работника се вдигнали на стачка. След много арести и насилие стачката приключила на 21 юни, станал известен като Кървавата събота заради убийството на двама от стачкуващите и многото ранени.

В битката за Хонг Конг, гренадирите на Уинипег били сред първите канадци, които се включили в битката срещу Япония. През 1950 година градът бил залят от голямо наводнение, като нивото на водата не спаднало петдесет и един дни. Четири от градските мостове били унищожени, а сто хиляди души били евакуирани от града. Щетите били оценени на над двадесет и шест милиона долара.

През 1953 година Манитоба била поразена от епидемия на полиомиелит. Имало над две хиляди и триста случаи на заболели от коварната болест, а осемдесет човека починали. В края на осемдесетте години на двадесети век в Уинипег имало солидна рецесия. В началото на деветдесетте години били гласувани двеста седемдесет и един милиона долара за развитието на центъра на града.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Препоръчано

Рейтинг

5
55
40
30
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати