Вилнюс

Вилнюс (Vilnius) е литовски град с население от над 560 000 човека. Градът се явява столица на страната. Името на града произхожда от името на река Вилния (Vilnia).

Смята се, че като град Вилнюс започва да съществува от средата на тринадесети век. Тогава е построена и първата католическа францисканска църква. Официално градът е споменат за първи път в писмени източници в началото на четиринадесети век. Тогава Вилнюс изпълнява функцията на столица на Великото херцогство на Литва. Според легендата владетелят на Литва Гедиминас (Gediminas) сънувал железен вълк, който виел на висок хълм. Както се случвало по онова време, той имал жрец, който тълкувал сънищата му и владетелят действал според неговите наставления. Гедиминас попитал за тълкуването на съня своя жрец и се оказало, че железният вълк е символ на крепостта, която трябва да бъде създадена върху хълма, за да се простира славата на Литва в целия свят.

Градът е разположен на стратегическо място, тъй като е заобиколен от гори и влажни зони, които са трудни за проникване. Това е било важно, тъй като Великото херцогство на Литва често е ставало жертва на нападения от страна на много желаещи да завладеят територията и богатствата му.

Гедиминас разширил Великото херцогство, като използвал различни методи - той постигнал целта си чрез война, стратегически съюзи и бракове.

По негово време Великого херцогство на Литва обхващало територията на днешна Украйна, част от Полша, територията на Литва и Беларус, както и части от Русия.

След смъртта на Гедиминас се разразила гражданска война. След гражданската война следват договори, които довеждат до съюз през 1569 година, когато е създадена Жечпосполита (Polish–Lithuanian Commonwealth). Владетелите на тази федерация носели титлата на Великия херцог на Литва, както и крал на Полша.

В началото на шестнадесети век били завършени градските стени, които опасвали града и през тях се минавало през девет порти. През 1544 година Сигизмунд Август (Sigismund August) премества двора си в града.

През 1579 година е основан университетът Vilnensis Societatis Iesu, който се превръща в един от най-важните научни и културни центрове на региона и най-забележителните научен център на Британската общност. По време на бързото си развитие, градът е бил отворен за емигранти от територията на Великото херцогство. По това време в града се говори на латински, иврит, полски, руски, немски, старославянски, поради което градът е сравняван с Вавилон (Babylon). През седемнадесети век периодът на разцвета на Вилнюс приключва.

Започва поредица от войни, известни като Потопа. По време на руско-полската война Вилнюс е окупиран от руските сили, ограбен е и изгорен, а населението му е избито. По време на Великата Северна Война градът е доразграбен от шведската армия. През 1710 година в града пламва епидемия от бубонна чума и загиват тридесет и пет хиляди човека. Така в началото на деветнадесети век населението на града не наброява и двадесет хиляди човека.

По време на Първата световна война Вилнюс става известен като "перлата на полската корона". Законът за независимост на Литва е обнародван през 1918 година. След немския контрол следва контрол на съветските войски. През октомври 1920 година избухва въстание, което превръща града и околностите в отделна държава с името Република Централна Литва. Две години по-късно цялата област се присъединява към Полша.

Започва нов период на икономическо развитие и през 1931 година в града живеят 195 000 човека. През 1939 година Вилнюс бил превзет от Съветския съюз. Първоначално градът бил част от Белоруската република, което довело до отваряне на беларуски училища в града. След това обаче Вилнюс отново бил върнат на Литва.

През 1940 година цяла Литва била присъединена към Съветския съюз. Над четиридесет хиляди души били арестувани и изпратени в политически лагери. През юни 1941 година Вилнюс бил превзет от германците. По време на Холокоста над деветдесет процента от населението на Литва било избито. През 1944 година Вилнюс отново бил завоюван от Съветската Армия и станал република на Съветския съюз. През 1990 година Литва се отцепила от Съветския съюз и обявила република Литва за независима. Последвали военни операции, при които били убити няколко човека и ранени няколкостотин човека.

Независимостта на Литва била призната през 1991 година. Това довело до бързия растеж на Вилнюс. Днес туристите могат да се насладят на историческия център на стария град, както и на кулата на Гедиминас и на Катедралния площад, а също на кралския дворец в града.

Сградите във Вилнюс са пример за блестяща готическа, барокова и ренесансова архитектура. Катедралата на Вилнюс и камбанарията й са една от най-големите забележителности не само на града, но и на цяла Литва. Тя е построена през 1387 година.

Музеят на геноцида се намира в сграда, която е била навремето затвор на КГБ. Туристите не отминават без внимание килиите на затворниците и помещенията, специално предназначени за провеждане на различни видове изтезания с цел извличане на ценна информация.

Портата на здрача е една от големите забележителности на града. Тя е единствената оцеляла от общо деветте порти на Вилнюс. Портата на здрача е известна с иконата на Дева Мария, която е изработена от сребро и чисто злато.

Често снимана забележителност е хълмът на трите кръста, върху който се издигат три огромни бели каменни кръста.