Национален парк Секвоя

Национален парк Секвоя (Sequoia National Park) се намира в Сиера Невада, Калифорния (Sierra Nevada, California). Паркът е създаден през 1890 година на площ от 1635 квадратни километра. Национален парк Секвоя е известен с гигантските си секвои. Сред тях се откроява дървото Генерал Шърман (General Sherman). То се смята за най-голямото дърво на планетата. Генерал Шърман расте в Гигантската гора, където се намират пет от общо десетте най-големи дървета в целия свят.

Национален парк Секвоя граничи с национален парк Каньона на кралете (Kings Canyon) и двата парка дават представа за местността такава, каквато е била преди изобщо да се появят хората. В парковете Секвоя и Каньона на кралете има както гигантски секвои, така и дълбоки каньони, които представляват великолепна гледка. Те са разположени в подножието на планината Уитни (Whitney). Под повърхността се крият над двеста мраморни пещери, които съдържат ендемична пещерна фауна. Затова в парковете може да се видят разнообразни видове растения и да се наблюдава водна, сухоземна и подземна екосистема. Въпреки че паркът Секвоя се явява защитена площ, той не е защитен от много заплахи. Това са замърсители на въздуха, нашествие на чужди видове, загуба на горски масиви заради горски пожари, както и причинени от човека климатични промени.

Отделът на природните ресурси в парка се опитва да обясни точно тези опасности и заплахи на туристите. Така те могат да смекчат съществуващите и потенциалните последици на човешкото влияние върху екосистемите. На туристите се обяснява как могат да бъдат защитени съществуващите природни видове.

Много от посетителите на парк влизат в него през южния му вход. Подножието на планината е дом на много диви животни - лисици, катерици, змии, черни мечки и планински лъвове. В парка растат не само секвои, но и други видове дървета – например калифорнийският черен дъб. През пролетта и лятото на територията на парка Секвоя се оформят красиви тучни ливади. По-голямата част на парка е без пътища. Голяма част от парка може да бъде прекосена само пеша или с кон. Това е защото паркът си остава девствен, както и по времето, когато е бил първият дом на индианците Монаки (Monachee). Всяко лято местните индианци пътували над планинските проходи за търговия с племената на изток. До ден днешен пиктограми могат да бъдат намерени на няколко места в рамките на парка, които доказват съществуването на племето Монаки в района.

Когато пристигат първите заселници от Европа, те донасят в района едрата шарка, която унищожава местното население. Първото семейство, заселило се в района, било това на Хейл Тарп (Hale Tharp). Той оставял добитъка си да пасе по поляните, но изпитвал уважение към горите в района и не позволявал те да бъдат отсичани. Тарп дори повел битки срещу сеч в района. Бунгалото на Тарп се посещава днес от туристите, които пристигат в парка. Опитите на Тарп за запазване на гигантски секвои не се радват на особен успех.

През осемдесетте години на деветнадесети век белите заселници се стремят да създадат общество, което се препитава с търговия с дървесина от секвои. Преди да стане ясно, че секвоите лесно се раздробяват и затова не са подходящи за дърводобив, са унищожени хиляди дървета.

Националната паркова служба включва Гигантската гора в Национален парк Секвоя през 1890 година. През тази година се прекратява всяка сеч в гората. Смята се, че в парка има над триста пещери. За посетителите на парка е отворена само една пещера – Кристалната пещера, която е изключително красива.

Температурата в пещерата е девет градуса. През 2003 година била създадена специална програма за защита на пещерите в парка, след като вандали повредили входа към Кристалната пещера. Посетителите на парка могат да се отдадат на риболов, да спят на палатка и да направят преход през пътеката, която води до дървото Генерал Шърман и е дълга почти една миля.

Интересна атракция е преминаването през тунел от секвоя – това е тунел, издълбан в паднала секвоя, която е с диаметър над шест метра и дължина над осемдесет метра. Секвоята паднала през 1937 година.