Река Конго
Река Конго (Congo) е африканска река, която е призната за най-дълбоката в света. На места дълбочината й достига до 230 метра. Дължината й е над 4300 километра, но тя не е най-дългата река в света. Река Конго е на второ място в света по среден разход на вода – 41 800 кубически метра в секунда.
Името на река Конго произлиза от факта, че тя тече през тропическите гори на Конго. Реката извира в подножията на планините на източноафриканския разлом. След като измине път от над четири хиляди километра, тя се влива в Атлантическия океан. Реката преминава през девет африкански държави.
Тя поддържа биологичното разнообразие в местата, през които преминава. На нея се дължат тучните тропични гори, които служат за добив на дървесина, както и зелените пасища. Река Конго играе ключова роля в африканската екосистема. Водният басейн на река Конго е над 3, 7 милиона квадратни километра.
Тъй като реката преминава през екваториален район, водата в нея често е много топла. Интересен факт е, че поне в една част на реката по всяко време на годината има проливен дъжд.
Над 1500 километра от река Конго са плавателни. Реката се дели на три участъка – горен, който е над 2000 километра дълъг, среден - дълъг над 1700 километра, и долен. За горното течение на реката е характерно редуването на стъпаловидни участъци с равни места.
Устието на Конго е открито от изследователи през 1484 година. Конго образува по течението си много речни прагове и красиви водопади. Точно под екватора реката се спуска, като образува разкошен водопад.
Средното течение на реката се отличава със спокоен характер, без голям брой прагове и водопади. Руслото й в тази част представлява верига от разширения във вид на малки езера, които се редуват със стеснени участъци, които обаче не надвишават два километра дължина.
В централната част на реката притоците й Убанга (Ubanga) и Санга (Sanga) се сливат, като образуват една от най-големите периодично наводнявани области в целия свят.
Към западната си част реката се променя драстично – тя се намира между високи по стотина метра брегове, като на места се стеснява до по-малко от един километър на широчина. Дълбочината й достига на места по тридесетина метра, а течението й става по-бързо. Този участък, известен като Каналът, поставя край на средното течение на река Конго.
Долното течение на река Конго се устремява към океана през дълбок около петстотин метра каньон. Широчината на руслото на реката намалява на места до двеста метра. Тя се спуска рязко, като образува над седемдесет прага и водопада. Те са известни като водопадите Ливингстън (Livingston).
Река Конго се покачва най-вече от дъждовете. Това става предимно през есента. Притоците със водосбор от Северното полукълбо осигуряват максимално покачване на нивото на реката през септември и ноември, а притоците от Южното полукълбо – през април и през май.
В средното и в долното течение на река Конго сезонните колебания на нивото на водата са изгладени заради разликата в постъпването на вода от притоците на реката. От всички реки на земното кълбо Конго се отличава с естествена регулираност. Но през годината се обособяват две покачвания и две спадания на нивото на водата. Най-голямо е покачването през ноември и декември, а другото покачване на водата се случва през май.
Река Конго има колосални запаси от хидроенергия, поради което заема първо място между речните басейни на планетата в това отношение. Потенциалната мощност на реките от басейна на Конго при среден разход на водата се оценява на 132 Гвт. На практика се използва по-малко от 1 Гвт.
Плавателните участъци на река Конго са свързани помежду си с железопътна линия. В река Конго живее огромно количество риби – над хиляда разновидности.
