Дворецът Гауди
Дворецът Гауди (Gaudi), известен още като дворецът на епископите на Асторга (Astorga) се намира в иберийската (Iberian) провинция Леин (Leуn). Днес в двореца се намира Музеят на пътищата, където могат да се видят интересни скулптури от епохата на Ренесанса и много барокови дървени и сребърни аксесоари, необходими за литургия. Музеят на пътищата е разположен на четирите етажа от сградата. В сградата няма асансьор, така че за съжаление достъпът на хора с увреждания до горните етажи е труден.
Дворецът Гауди е изключително красива и интересна от архитектурна гледна точка сграда. Асторга е град, който стратегически е разположен на пътя за Сантяго (Santiago). От векове Асторга е бил известен като град на епископите. Първите данни за епископския дворец датират от десети век.
Той е изграден на мястото на езически храм. След изграждането си дворецът много пъти е бил променян, но през 1886 година голям пожар го разрушава напълно. По това време епископ на Асторга е бил Хуан Баптиста Грау и Валеспинис (Joan Baptista Grau i Vallespinуs). Той поръчал на известния архитект Гауди да изгради нов епископски дворец и Гауди приел през зимата на 1887 година.
По това време талантливият архитект работел над криптата на прочутата Саграда Фамилия (Sagrada Familia) в Барселона (Barcelona). Строителството на епископския дворец било финансирано от Министерството на правосъдието. През юни Гауди изпратил скиците, които нахвърлял, на епископа, и той бил много впечатлен от тях.
През семпетмври било решено тези скици да бъдат изпратени в Кралската академия за изящни изкуства в Сан Фернандо (San Fernando) за одобрение. През февруари 1889 година проектът на Гауди бил одобрен. През юни строежът започнал и се развивал много бързо, но през септември 1893 година епископът починал и тук започнали трудностите за Гауди. Свещенослужителите от Асторга искали промени и намаляване на разходите по строежа. Гауди не отстъпил и освободил всички служители, които довел от Барселона.
След като Гауди отказал да се споразумее с духовниците, те започнали да наемат различни архитекти, за да довършат започнатото. Така се сменили трима архитекти, без да успеят да направят нищо. През 1905 година бил нает архитектът Рикардо Гарка Гуерета (Ricardo Garcнa Guereta), който променил много от първоначалните планове на Гауди.
През 1914 година обаче и той се отказал от работа по сградата. През 1936 година сградата станала база за военни части. Това разрушило голяма част от сградата. Най-накрая дворецът на епископите бил възстановен и напълно завършен през шестдесетте години на двадесети век.
Дворецът представлява сграда, която прилича на замък и същевременно на храм. Той е изграден от бял гранит в неоготически стил. Сградата притежава много военни елементи – кули, бойници и удобни места за наблюдение. Сградата е украсена с четири красиви кули, като всяка от тях е разположена в един от четирите ъгъла на сградата.
Сградата се извисява на четири етажа. В нея се намира красив параклис с изящни орнаменти и митични създания. В сградата има тронна зала, канцелария за епископа, трапезария и всичко е ситуирано около централната част на постройката. Портата на двореца е създала доста затруднения при създаването й, тъй като тя е с доста сложна форма – едно от невероятните хрумвания на Гауди.
Във вътрешността на сградата гранитът е в синхрон с мозайката, а колоните са разположени във впечатляващ ред. Осветлението е едно от най-впечатляващите неща в двореца, тъй като сградата е построена така, че изцяло да е осветена отвътре благодарение на слънчеви лъчи. Това е идея на Гауди, докато Гарка Гуерета променя на места елементите така, че се получават и тъмни участъци. На покрива е трябвало да има статуи на ангели според идеите на Гауди, но Гарка Гуерета го променя така, че няма място за тях и днес те могат да бъдат видени в градината на двореца.
