Замъкът Гилдфорд
Замъкът Гилдфорд (Guildford) е построен през 1066 година. Уилям Завоевателя е строил замъци във всички по-важни градове, за да предотврати евентуални бунтове и да засили влиянието си върху страната.
Гилдфорд е построен на най-подходящото място за замък, тъй като той се намира на важен път между Лондон, южния бряг и западна Англия. Първите постройки на замъка са били изградени върху хълм, заобиколен от ров, а дворът на замъка е бил защитен с дървена ограда.
Замъкът е бил увенчан с голяма дървена кула, която е осигурявала възможност за наблюдение на евентуално нашествие от вражески войски. В началото на дванадесети век е построена варовикова стена. През 1130 година е изградена кула от варовик, която се е издигала на два етажа. В кулата имало и специален апартамент за краля.
На първия етаж на замъка имало параклис, гардеробна, както и специална стая с тоалетни със седалки. Покривът е бил от олово, а стените са били измазани и варосани. През последните години на дванадесети век тази кула се превърнала в централа на шерифа на Съри (Surrey) и Съсекс (Sussex).
Сградата станала част от затвора на Съри и Съсекс. Кралят се преместил в по-удобен апартамент, а Голямата зала се е намирала в подножието на Касъл Хил (Castle Hill). Тя е била направена от камък, с добавени украси от дърво, които били боядисани така, че да изглеждат като мраморни.
През тринадесети век Хенри Трети направил много подобрения и замъкът заприличал на истински приказен дворец. Кралицата имала нов прозорец в покоите си, който бил направо огромен и украсен с мраморни колони.
Голямата зала била украсена с прозорци от цветно стъкло, стенописи, които представяли историята на Дивите и Лазар (Lazarus), за да напомня на краля да бъде великодушен. Коридорът, който водел към покоите на краля, бил украсен с картини, представящи легендата за изповедника Едуард (Edward the Confessor) и свети Йоан (St.John).
Спалнята на краля била боядисана в зелено, украсена със сребърни и златни звезди. Той имал своя градина, обградена с разкошни мраморни колони. През 1254 година по време на голям пожар били разрушени Голямата зала и много прилежащи към замъка постройки, но подобренията на кралския дворец продължили.
През 1245 кралят купил земя, за да разшири територията на кралския двор. Там били построени покоите на сина му Едуард (Edward), наследника на трона, през 1246 година, когато бъдещият крал бил на седем.
През 1256 била построена портата на улица Куори (Quarry) с помощта на прочутия по онова време майстор-зидар Джон от Глочестър (John of Gloucester), който служел в кралския двор, и на кралския дърводелец Александър (Alexander). По-късно по заповед на Хенри Трети са построени допълнителни помещения в тази част на замъка за неговата снаха Елеонора Кастилска (Eleanor of Castile), както и за рицарите, които пазели кралицата.
Замъкът бил използван най-вече за живеене, но бил добре укрепен и когато се налагало, бил използван за сборен пункт на войските за войните на Едуард Първи. Замъкът никога не е бил атакуван от вражески войски, но въпреки това защитата му била подсилена през 1173 година. През 1216 замъкът бил предаден без борба на войските, които подкрепяли бароните срещу крал Джон .
През четиринадесети век замъкът вече не бил необходим и започнал да запада. Голямата кула продължила да се използва за нуждите на затвора. През шестнадесети век Джон Дейбърн (John Daborne) бил назначен за пазач на кралската градина и заживял тук със семейството си. До 1630 година кулата останала без покрив, а част от земята около кралския двор била отдавана на фермери. През 1888 година кулата и стените били възстановени и бившият кралски двор се превърнал в обществена градина, отворена за посещения.
