Замъкът Лемберк

Замъкът Лемберк (Lemberk) е един от най-красивите чешки замъци. Той е бил собственост на прочутия чешки род Марквартицови (Markvarticové) до края на четиринадесети век.

Замъкът е известен с ужасяващата си кула, която била предназначена, за да се затварят там провинили се хора и да се държат гладни, докато умрат. През петнадесети и шестнадесети век замъкът Лемберк сменил собствениците си няколко пъти.

През седемнадесети век величествената постройка става собственост на богаташи от Донин (Donin) и в наследство от тях замъкът Лемберк получава главната си зала, която е украсена с уникален таван от разкошни дървени панели. Таванът е направена от седемдесет и седем дървени панела. През 1610 година те били украсени с рисунки, вдъхновени от басните на Езоп (Aesop)и заради това кухнята станала известна и като залата на басните.

Значението на различните рисунки е описано върху всеки панел на немски език. Някои от тях не са свързани с басните на Езоп, на тях е изобразена смъртта, повикана от човек, който искал да провери, дали тя ще дойде да го вземе, но след това се уплашил от собствената си дързост.

По време на седемгодишната война в залата на басните е била направен военен лазарет. В него заради липса на лекарства починали над хиляда войника и затова замъкът е известен с това, че е обитаван от духовете на стотици мъртъвци. Мъртвите войници били погребани в гората близо до замъка и според преданията в старинната сграда постоянно се чуват стонове, плач и тежки стъпки.

Замъкът Лемберк е построен като ранноготическа сграда. Той е изграден през тринадесети век и е имал цилиндрична кула и голям правоъгълен вътрешен двор, в който се е намирал величествен дворец. През първата половина на шестнадесети век замъкът е бил префасониран изцяло в ренесансов стил. Във вътрешната му част били построени допълнителни помещения и тогава са направени разкошни порти.

Префасонирането на замъка в епохата на ранния барок са го превърнали в това, което е днес. За създаването на бароковия шедьовър са били наети едни от най-добрите италиански и холандски архитекти. В самия замък голям интерес предизвиква старинната кухня, която е с уникален таван с великолепни фрески.

Първоначално замъкът е построен като крепост върху скала. Тази крепост е охранявала важен търговски път. Тя била построена по заповед на Хавел Марквартиц (Havel Markvarticov), известен и като Хавел от Лемберк. Той получил земята, върху която е построена крепостта, като награда за вярната си служба към краля. Но много по-известна била съпругата му Здислава (Zdislava), която била обявена за светица. Тя била знахарка като майка си, и успяла да върне зрението на осем слепи, съживила пет мъртвеца и излекувала безброй болни. Заедно със съпруга си тя основала два доминикански манастира.

Тя починала малко след като навършила тридесет години и хората в околността много скърбяли за нея, тъй като тя се грижела за болните и гладните, а също така и за сираците. Останките от светицата се пазят до ден днешен в базиликата, която се намира близо до замъка. Стаята на Здислава в замъка предизвиква голям интерес сред туристите, които искат да видят как е живяла владетелката на Лемберк.

През 1945 година замъкът Лемберк е бил национализиран. През петдесетте години на двадесети век в разкошната старинна сграда се е помещавал музеята на мебелите. Това се отразило зле на замъка, защото той постепенно западал. Няколко години по-късно част от него рухнала и затова замъкът бил закрит за посетители. През 1971 година започнал ремонтът на замъка и през 1992 година Лемберк отново отворил вратите си и започнал да приема туристи от цял свят.