Замъкът Ане

Замъкът Ане (Anet) се намира близо до Париж, той е известен като замъкът на любимката на краля – Диана де Поатие (Diane de Poitiers). През 1546 овдовялата красавица Диана де Поатие започнала да строи малка къщичка в селцето Ане, но постепенно тя се превърнала в огромен замък, след като нейният любовник Анри Втори (Henry II) станал крал на Франция.

Той вложил огромни средства в построяването на замък за своята любима, където можел да се среща на спокойствие с нея. Въпреки огромната разлика във възрастта им – Анри бил с двадесетина години по-малък от Диана – той бил готов на всичко, за да я зарадва, и парите от кралската хазна били използвани за всяка нейна прищявка.

Замъкът Ане е ограден с три разкошни двора с градини. В средния двор има три жилищни крила и входна порта. На изток се простират именията с фермерски сгради, а на запад има конюшни, тенис-корт и параклисът, където е погребана Диана де Поатие. Параклисът на замъка Ане е направен с гръцки кръст, и е един от първите параклиси във Франция, който има купол. По време на Френската революция в параклиса се провеждат заседанията на Революционния съд и гробът на Диана е разрушен, а останките й са осквернени. След време е открита надгробната й плоча.

Замъкът Ане е бил сериозно разрушен след Френската революция, но въпреки това туристите могат да видят много интересни неща, които напомнят за отминалия му разкош. Запазени са част от западното крило, част от северното крило, както и параклисът. Входната порта е с дорийска триумфална арка. Над горния праг има латински надпис в чест на Анри Втори и Диана де Поатие. Там е имало бронзов релеф, направен от Бенвенуто Челини (Вenvenuto Cellini), който е изобразявал нимфата на Фонтенбло (Fontainebleau). Днес този релеф е заменен с реплика.

На върха на портата има бронзова скулпторна група – елен, заобиколен от четири ловджийски кучета. Преди той се е задвижвал с помощта на часовников механизъм и е бил подарък на краля за неговата любима, която той сравнявал с Диана – богинята на лова. В замъка има много други изображения на богинята на лова. Има и ниша до на портата, която прилича на саркофаг, за да напомня за мъката на вдовицата Диана по съпруга й. Там е поставена статуя на починалия й мъж.

Диана, която е имала усет за красивото и изящното, успява да направи прекрасни италиански градини с помощта на парите на краля. През 1556 година тя наема прочутия архитект Филибер Делорм (Philibert Delorme), който трябвало да построи мост през река Шер (Cher), за да направи по-лесно прекосяването на огромното имение и да дари с още повече красота пейзажа около замъка. Филибер Делорм направил някои преустройства в замъка, като го превърнал в истинско архитектурно бижу.

Диана прекарала прекрасни моменти с краля до момента на внезапната му смърт през 1559 година. Това я оставило изцяло в ръцете на унизената му съпруга Катерина де Медичи (Catherine de Medici). Тя взела всичките бижута и ценности на фаворитката на съпруга й я прокудила да доживее живота си в замъка Ане. Тогава Диана започнала да строи погребалния си параклис.

Екатерина Медичи завършила проекта на Диана и дори построила галерия върху моста над река Шер. На това място се оженили Франсоа Втори (François II) и Мария Стюарт (Mary Stuart).

През осемнадесети век замъкът Ане станал собственост на генерал Дюпен (Dupin). Неговата съпруга събирала по това време всички знаменитости в замъка, където се провеждали пищни тържества. Частният учител на сина им бил самият Жан-Жак Русо (Jean-Jacques Rousseau). През 1913 година фамилията на производителите на шоколада Мение (Menier) купила замъка.