Замъкът Клифърд
Замъкът Клифърд (Clifford) се извисява гордо откъм западната част на река Уай (Wye) близо до границата между Англия и Уелс. Замъкът е основан от граф Уилям Фиц Осбърн (William Fitz Osbern) преди той да получи титлата граф на Херфорд (Hereford) през 1066 година. По това време земята била истинска пустош, но за кратко време по заповед на графа тя се превърнала в истински рай, с величествен замък, имение и църква.
След като граф Уилям починал, замъкът станал собственост на неговия син Роджър (Roger), който живял в замъка, докато не бил хвърлен в тъмница след бунт през 1075 година. По време на заточението на Роджър замъкът станал собственост на негов роднина по бащина линия – Ралф Тосни (Ralph Tosny), чиито потомци живеели в замъка до започването на войните на Стивън (Stephen) и Матилда (Matilda) между 1138 и 1154.
По времето, когато в замъка Клифърд живеел Ралф Тосни, крепостта е била преобразувана в голяма каменна структура по модел на замъка Кончес (Conches). По заповед на Ралф Тосни е построена голяма сграда с пет кръгли кули.
След войните на Стивън и Матилда влиянието на фамилията Тосни в замъка е силно отслабено. Личният иконом на Роджър Тосни - Уолтър Фиц Ричард (Walter fitz Richard), нарекъл себе си Уолтър Клифърд и се оженил за сестрата на Роджър – Изабел Тосни (Isabel Tosny).
През 1444 година той все още признавал Роджър като негов господар и владетел на Клифърд, но към края на войните на Стивън и Матилда той се превърнал в истинския господар на замъка Клифърд. Той отказал категорично да върне замъка на истинския му собственик.
По време на управлението на крал Хенри Втори (Henry II) Уолтър Клифърд стратегически представил дъщеря си, известна като Красивата Розамунд (Fair Rosamund) заради прелестния й външен вид, на крал Хенри Втори. Тя станала негова любовница, тъй като кралят не могъл да устои на красотата на Розамунд. По този начин Уолтър Клифърд успял да закрепи позициите си като единствен господар на замъка Клифърд.
През 1233 внукът на Уолтър Клифърд, и той като дядо си се казвал Уолтър Клифърд, въстава срещу крал Хенри Трети, който смята, че замъкът трябва да се върне на рода Тосни. Това довежда до единствената голяма обсада на замъка. След няколко дни замъкът е превзет.
Преди да умре, Уолтър Клифърд си връща благоволението на краля. През 1271 година дъщерята на Уолтър – Матилда, е била отвлечена от своя дом от младия Джон Джифърд (John Giffard). Тя успява да изпрати писмо до краля, в което разказва за нейното отвличане.
Хенри Трети повежда войските си в чест на баронесата на Клифърд. Но преди те да стигнат до замъка, Матилда му изпраща ново писмо, в което пише, че всичко е наред и тя дори се е омъжила за човека, който я е отвлякъл. Тази сватба е била ознаменувана с раждането на две дъщери.
През 1311 година замъкът става собственост на фамилията Мортимър (Mortimer) и оттогава започва да запада. В северната си част замъкът е бил място, което Уилям Фиц Осбърн е използвал за личните си покои. Голяма част от стария замък днес не е запазена, но е останала голямата порта с кулите-близнаци.
Тя е изградена най-вероятно в средата на тринадесети век. На запад от замъка има язовирна стена, направена от пръст, която е наводнила долината на юг от замъка Клифърд. С реката Уай от север крепостта е била обградена от вода от всички страни, освен от източната.
Затова замъкът е бил труден за превземане. На около половин миля от замъка, в южна посока, са останките от имението на замъка, а също така и църквата на Клифърд. В нея има дървен монумент, който изобразява Саймън Клифърд (Simon Clifford), синът на първия Уолтър Клифърд и брат на Красивата Розамунд.
