Замъкът Шатобриан
Замъкът Шатобриан (Chateaubriant) е разкошна средновековна крепост, която е претърпяла редица промени и преустройства през епохата на Ренесанса. Замъкът Шатобриан се намира в близост до реките Шер (Chère) и Ролар (Rollard) и представлява великолепна гледка сред пищния френски пейзаж.
Историята на замъка Шатобриан започва в началото на единадесети век, когато Бриан (Brient), който бил син на Дам Иногуен (Dame Innogwen), издигнал висока крепост, която се разположила на хълм, като искал по този начин да укрепи позицията на това място. Крепостта била изградена най-вече за защита от Бретан (Brittany). Първоначално тя изглеждала като груба и недодялана постройка, но след време била преустроена, за да заприлича на истинска величествена и непристъпна крепост.
Около крепостта Шатобриан постепенно се образувало и се разраснало селище, което се превърнало в град, наречен Шатобриан. Господарите на замъка Шатобриан разгръщали площта на замъка няколко пъти през тринадесети и четиринадесети век. По това време замъкът играел роля на фортификационно съоръжение. Въпреки това той постоянно бил украсяван с различни орнаменти и елементи.
По време на Безумната война (Mad War), възникнала между феодалните владетели и монархията и наречена така заради дързостта на феодалите да се вдигнат срещу властта, замъкът Шатобриан бил обсаден от Луи Втори Тремойлски (Louis II of Trémoille) през 1488 година. Луи Втори Тремойлски обаче така и не успел да превземе крепостта. Тя била прекалено добре построена, за да се предадат хората в замъка лесно.
Франсоаз де Динан (Francoise de Dinan), която била икономка на Анна Бретанска (Anne of Brittany) след време се заема да префасонира средновековния замък в красива Ренесансова сграда със съответните декоративни елементи. Франсоаз де Динан обаче умира, без да успее да види замъка така, както го е била замислила след ренесансовото му преустройство. Сградата на замъка била свързана със сградата на затвора посредством покрита галерия, която обаче с времето е изчезнала.
През 1531 година Жан де Лавал Шатобриан (Jean de Laval-Châteaubriant) успял да завърши строежа на замъка, като добавил към него допълнителна сграда в ренесансов стил, както и галерия, която гледала към замъка. Тя също е издържана е в ренесансов стил и може да се види от турисите, тъй като е добре запазена. Жан де Лавал Шатобриан построява цели три крила към замъка, като много от стаите са били направени по желание на съпругата му Франсоаз де Фуа (Françoise de Foix).
След като Жан де Лавал Шатобриан умира през 1543 година, той оставя замъка като наследство на Ан де Морморанси (Anne de Montmorency), тъй като през целия си живот така и не успява да се радва на щастие да има свои деца. Ан де Морморанси продължава усърдна работа по строителството на замъка и по разширяването на великолепния парк към него.
Когато Анри Втори Морморански (Henri II de Montmorency) бил осъден на смърт и обезглавен, имотът, който включвал великолепния замък Шатобриан, станал собственост на фамилията Бурбон-Конд (Bourbon-Conde). Замъкът останал собственост на тази фамилия до революцията.
През 1853 година сградата на замъка Шатобриан, както и прилежащите й ренесансови сгради, били продибити от Генералния съвет на френския департамент Лоар Атлантик (Loire-Atlantique). След като векове наред служел като военно укрепление и място, където са били организирани редица пищни балове и церемонии, замъкът Шатобриан се превърнал в административна сграда. В нея се намира суб-префектурата, Министерството на финансите, както и Районният съд.
