Замъкът Балверд

Замъкът Балверд (Balvaird), който днес се използва за разкошни и незабравими сватбени церемонии, представлява великолепна сграда от петнадесети век, образец на шотландското архитектурно изкуство от средните векове. Тази сграда е изключително красива и в същото време е проектирана така, че да устои на всевъзможни вражески нападения.

Не е ясно кой е създателят на тази величествена сграда, но гербовете над входа на замъка принадлежат на сър Андрю Мърей (Andrew Murray) и на Маргарет Баркли (Margaret Barclay), която е била наследница на бароните на Арнгаск (Аrngask) и Кипо (Kippo), в които е влизал и Балверд. Вероятно всъщност те са инициирали построяването на великолепната сграда, след като са се оженили през 1495 година. Смята се, че всъщност мястото, на което е построен замъкът, е било мястото на замъка на фамилията Баркли, който е бил сринат веднага след сватбата на Андрю и Маргарет.

Замъкът Балверд се е отличавал доста от типичните за Шотландия замъци по онова време. Основната кула на замъка днес е заобиколена, както и по времето на разцвета на замъка Балверд, от обособени вътрешен и външен двор. Всеки от тези дворове има специфични обслужващи помещения, макар че днес от тях са останали предимно руини. Навремето около голямата кула на замъка е имало разкошна градина, но днес тя вече не съществува.

По времето на разцвета на замъка е било много популярно в парка да се организират състезания по стелба с лък. През вековете замъкът е претърпял много трансформации. Прец 1567 година около замъка имало огромна овощна градина.

Кулата на замъка е с архитектурен план, следващ линиите на буквата L, и е едно от най-изисканите творения на средновековната шотландска архитектура.

Спираловидното стълбище е било изградено, за да добави изящество в архитектурата на замъка. В плана на замъка е било заложена по една допълнителна стая към всеки етаж. Крилете на замъка са били обрамчени с тръби така, че се е събирало огромно количество дъждовна вода в гигантски варел, който днес вече не съществува.

Това е било незаменимо по време на битките, когато нуждата от вода е стояла на първо място сред обитателите на замъка по време на обсади. На първия етаж има разкошна камина и страхотен кухненски бюфет от древността, който дава на интериора на замъка специфичен вид.

Фамилията Мърей, която е обитавала замъка, е била първата, чиито членове са получили титлата лорд Балверд. След това те са започнали да се изкачват по аристократичната стълбица и с времето са добивали все повече популярност. Така постепенно са събрали и средства, за да променят и разкрасят замъка на семейството.

Вторият лорд Балверд получил и титлата Четвърти виконт Стормънт (Stormont) през 1658 година, след което семейството се преместило в нова сграда на север от Пърт (Perth), която започнала да им служи като резиденция. Така постепенно замъкът Балверд започнал да запада. Той станал приют за бездомни работници от фермите.

Днес замъкът е отворен за посетители, които могат да разгледат както основната му кула, така и руините на различните сгради от вътрешния и външния двор. На първия етаж се е намирала кухнята на замъка, а под нея е била тъмницата на замъка, където са държани провинилите се и някои от тях дори са били подлагани на мъчения. Големите стаи на замъка са обособени в основната му част, а в крилото на замъка се намират малките стаи.

На покрива има място, откъдето се открива великолепна гледка към околния пейзаж. Кулата на замъка не е отворена за туристи всеки ден и е истинско щастие за посетителите, ако им разрешат да надникнат в средновековния интериор.