Замъкът Абърдур

Замъкът Абърдур (Aberdour) е обкръжен с разкошна градина и тераса, които са заобиколени от стена. Замъкът Абърдур е бил построен през 1342 година и до 1924 година е бил собственост на могъщия клан Дъглас (Douglases), но преди това на негово място през дванадесети век се е издигала двуетажна кула, която е била обитавана от клана Мортимър (Mortimers).

Разкошната сграда, построена за клана Дъглас, се е увеличавала през вековете от наследниците на клана, известен със своята популярност и влияние. Първоначално построена като отбранително съоръжение, постепенно сградата се е превърнала в красив дворец. Голямата кула първоначално се е намирала във вътрешния двор на замъка, заедно с обслужващи помещения като кухнята и конюшнята на владетелите на замъка. След редица промени кулата се е оказала редом със западния край на замъка.

През 1570 година замъкът е бил разширен след реконструкция на централната му част. Първият етаж на централната част на сградата е бил заеман от кухня и от складови помещения, а помещенията точно над тях са били използвани за апартаменти на собственика и на приближените му.

След петдесет години замъкът е бил разширен с източно крило, където се е намирала галерия за различни произведения на изкуството, предимно живопис. Галерията е добавена от Седмия Херцог. Южната фасада на замъка Абърдур излиза към мястото, където са се простирали великолепните терасирани градини. Днес те са възстановени донякъде, но блясъкът им от едно време все още не е пълен.

В замъка има прекрасен изрисуван таван, който е бил създаден през седемнадесети век и се е запазил почти непокътнат. Близо до замъка Абърдур се издига църквата на Свети Филан (St Fillan), която е образец на норманското (Norman) архитектурно изкуство. Замъкът Абърдур се смята за един от най-старите замъци на Шотландия, дори според някои исторически данни той може с право да бъде смятан за най-стария шотландски замък. Той представлява двуетажна сграда, като архитектурата й напомня тази на църквата на Свети Филан, която е построена през средата на дванадесети век.

Основната зала на замъка, която е запазена през вековете, е построена през 1150 година от сър Алън Мортимър (Alan Mortimer), веднага след женитбата му, затова замъкът може да се смята за най-старият. След него се нарежда замъкът Суин (Sween), който е построен в края на дванадесети век.

През петнадесети век първоначалният вид на замъка, построен от сър Алън Мортимър, е бил променен и той е придобил характерния за Шотландия вид на замък-кула. По това време замъкът е бил собственост на клана Дъглас, които са били херцози на Мортън (Morton) и владетели на Далкейт (Dalkeith).

През 1642 година замъкът бил собственост на този клон на клана Дъглас, който имал титлите на херцози на Мортън. Херцозите на Мортън винаги са били в добри отношения с кралската власт. Най-известният от тези херцози е Четвъртият херцог Мортън, който е бил регент на Шотландия от 1572 до 1578 година.

Шестият херцог на Мортън е известен с това, че изпълнявал ролята на главен тъмничар на кралицата на Шотландия Мария Стюарт (Mary Stuart) по време на заточението й през 1567-1568 година. По време на Седмия херцог много от земите на клана Дъглас са били конфискувани и продадени след това.

Заради това той бил принуден да живее само в замъка Абърдур. През 1725 година наследниците на херцозите Мортън се преселили в нова сграда, построена близо до замъка Абърдур – тя се е наричала Абърдур хауз (Aberdour house). След това замъкът Абърдур се използвал за най-различни цели, без да бъде оставен напълно на разрушенията на времето.