Замъкът Бремар
Замъкът Бремар (Braemar) се намира край селцето Бремар в Шотландия. Селцето Бремар, до което се намира замъкът, е доста известно място. В днешно време в него се провежда всяка година фестивалът Braemar Gathering, който е посветен на националните шотландски игри, музика и танци. Историята на възникването на този фестивал датира около 1060 година.
Според легендата в селцето пристигнал крал Малкълм Трети (Malcolm III) със съпругата си. За да разведрят кралското семейство, местните кланове организирали състезание по бягане. Състезанието включвало изкачването на върха на хълма Крейг Койних (Creag Choinnich), който бил наречен така в чест на прадядото на Малкълм Трети, а победителят в състезанието получил длъжността на кралски вестоносец.
През следващите векове състезанията по сила, скорост и точност се провеждали редовно край замъка. Те служели не само за развлечение, но били и част от военната подготовка на планинските кланове и затова понякога дори били забранявани. През деветнадесети век традицията била възродена и фестивалът се провежда всяка година. В наши дни в програмата му влизат състезания по подхвърляне на боров ствол, бутане на скала, хвърляне на снопи с вили. На фестивала присъства кралското семейство.
Замъкът Бремар е бил построен през 1628 година по заповед на Джон Ерскин (John Erskinе), херцог на Мар (Mar ), който бил от знатен род. Неговите предци в продължение на векове са били приближени на монарсите на Шотландия и са заемали високи държавни постове, но Джон Ерскин ги надминал. Той станал лорд-ковчежник на Шотландия и бил смятан за едно от най-влиятелните лица в кралския двор.
Освен това той отговарял и за охраната и образованието на най-големия син на краля на Шотландия. След смъртта му могъществото на клана започнало да запада. Земите на наследниците му били конфискувани, а титлата им била временно отнета. Замъкът Бремар изгорял по време на въстание на якобитите (jacobits) през 1689 година. Той бил изгорен от Джон Фаркухарсън (John Farquharson), най-големият враг на рода Бремар.
След това замъкът бил откупен от фамилията Фаркухарсън от Инвърколд (Farquharsons of Invercauld), които през 1748 година дали замъка под аренда за 99 години на гарнизон на правителствени войски. Военните построили замъка наново. На места по стените му могат да се видят надписи, оставени от английските войници. След половин век военните напуснали замъка, без да чакат края на срока за аренда. Тогава Фаркухарсън се върнали в замъка и го превърнали в главна резиденция на своя клан.
Днес замъкът Бремар се стопанисва от обществото на Бремар, което възстановява едновремешния му блясък. В момента могат да се видят дванадесет изцяло реконструирани и обзаведени стаи. В замъка могат да се видят вещи на клана Фаркухарсън, който бил собственик на замъка над двеста години. В замъка Бремар може да се види истинска викторианска кухня, да се надникне в подземието, използвано за затвор. В трапезарията може да се види часовник, който е на двеста години.
В замъка има също така Утринна стая, както и специална зала за експозиции. В Утринната стая се съхранява гигантски опушен кварц (Cairngorm stone), който тежи петдесет и два паунда и се смята за най-големия в света. Посетителите могат да разгледат спалнята на господаря на Бремар, както и мястото, където Робърт Луис Стивънсън (Robert Louis Stevenson) се е вдъхновил да напише шедьовъра си „Островът на съкровищата” след посещението на старинния замък. В трапезарията могат да се видят няколко якобитски реликви. Интерес сред посетителите предизвиква Розовата спалня и гардеробната.
