Замъкът Кели
Замъкът Кели (Kellie) е един от най-впечатляващите шотландски замъци. Първите писмени свидетелства за замъка Кели са от 1150 година. Замъкът Кели има интересна и необикновена история и разходката в помещенията на замъка предлага усещане за начина, по който един замък е могъл да бъде превърнат в разкошна провинциална къща в края на деветнадесети век.
Най-старата част на замъка е северозападната му кула. Тя е била оградена от много висока стена, която е опасвала правоъгълен двор на югоизток от кулата.
В замъка има зала за чай, която се намира на първия етаж на сградата, където се намират и старинните кухни на величествената постройка. Разкошните градини на замъка Кели се намира на север и на изток от замъка и е отворена за посещения през цялата година. Замъкът Кели се управлява от Националния тръст на Шотландия от 1970 година.
Постройката представлява малко нетрадиционна форма на буквата Т. Смята се, че замъкът Кели е съществувал още пред 1100-ната година, но сградата е в разцвета си през 1360 година. Това е годината, в която замъкът преминава заедно със земите от Хелена Сиуърд (Helena Siward), носеща титлата Лейди Кели, към братовчед й Уолтър Олифант (Walter Oliphant). Дотогава кланът Сиуърд бил владетел на замъка. Семейство Олифант остават собственици на замъка Кели в продължение на повече от двеста и петдесет години. През това време те правят много реконструкции и разширения на сградата.
Източната кула е била построена по заповед на четвъртия лорд Олифант през 1573 година. Почти на върха на кулата са гравирани инициалите на съпругата на лорда. През 1593 година замъкът Кели бил наследен от петия лорд Олифант. През годините, в които той бил владетел на замъка, той унищожил част от стената на замъка и съединил кулите му, които дотогава били разделени. През 1613 година петият лорд Олифант продава замъка, за да покрие големите дългове, които е натрупал. По онова време замъкът е изглеждал така, както го виждат туристите днес.
Новият владетел на замъка Кели станал сър Томас Ърскин (Thomas Erskine) от прочутия и влиятелен шотлансдки клан Ерскин. Сър Томас получил титлата херцог на Кели и неговите наследници живеели в замъка през следващите сто и осемдесет години. Седмият херцог на Кели починал през 1797 година и бил погребан в собствената гробница на замъка.
Той не оставил наследници и затова титлата, както и замъкът преминали към далечни роднини, които не искали да живеят в замъка. През 1829 година починал и десетият херцог на Кели, като не оставил дори далечни наследници. Всичко в замъка било продадено на търг и тя била изоставена.
През 1835 година титлата и замъкът преминават във владение на деветия херцог на Мар (Mar) Джон Ърскин (John Erskine). По негово време разкошният хол на замъка се използва за хамбар. През седемдесетте години на деветнадесети век замъкът Касъл е открит от Джеймс Лоримър (James Lorimer), който е професор по право. През 1878 година семейството на професора се премества да живее в разрушения замък.
Той сключва договор за наем за срок от тридесет и осем години с деветия херцог на Мар, според който херцогът се задължава да ремонтира сградата отвън, а професорът – отвътре. Първоначално семейството на професор Лоримър е пристигало в замъка Кели само през лятото, но постепенно всички толкова се привързали към старинната сграда, че започнали да живеят в нея постоянно.
След смъртта на професора семейството продължава да спазва своята част от договора, най-много усилия влага синът му, който е архитект по професия. След като умира синът на професор Лоримър, замъкът Кели отново е изоставен. През 1937 година роднина на професора – скулптора Хю Лоримър (Hew Lorimer) и съпругата му решават да върнат блясъка на замъка. След смъртта на деветия херцог на Мар те купуват замъка и стават негови собственици. След смъртта на съпругата на Хю замъкът Кели е бил предложен на Националния тръст на Шотландия.
