Замъкът Кверибус
Замъкът Кверибус (Queribus) е известен като едно от така наречените орлови гнезда, тъй като се издига върху скала с височина 728 метра. Замъкът Кверибус се намира в живописната комуна Кукунян (Cucugnan), която е известна с това, че е била избрана за мястото, където се развива действието на едни от най-известните романи на писателя Алфонс Доде (Alphonse Daudet). Замъкът е построен така, че да не може да бъде превзет и затова е като кацнал върху скалата.
Замъкът Кверибус е построен през единадесети век. Замъкът Кверибус се споменава за първи път в писмен докумен през 1020 година. Замъкът е бил част от графството Бесалу (Besalù), след това е бил част от Барселона (Barcelona) и след това е бил използван като кралска крепост на кралство Арагон (Aragon). Замъкът Кверибус е бил един от най-величествените замъци на северната граница на кралство Арагон от 1162 година.
Семейство Кукунян се появява в замъка за първи път през 1193 година. По време на кръстоносен поход срешу албигенсианците (Albigensians) семейство Кукунян се изявява като едно от най-преданите, които защитават каузата на Лангуедок (Languedoc). Освен това, малко преди да настъпи 1240 година, Пиер де Кукунян (Pierre de Cucugnan) приютил рицаря Жирар Д’Аниор (Guiraud d'Aniort), който бил лишен от всичките си привилегии и се преследвал от много хора. През 1240 година Пиер де Кукунян се присъединил към Раймон Тренкавел (Raymond Trencavel) по време на обсадата на Каркасон (Carcassonne).
Замъкът Куерибус след това бил известен като райско кътче за катарите (Cathars). Катарският предводител – архиепископът Беноа де Терм (Benoît de Termes) потърсил прикритие в замъка, преди да бъде принуден да се предаде през 1255 година след превземането на крепостта. През 1244 година замъкът Кверибус приютява последните бунтовници, които са въстанали срещу новия ред на краля на Франция и на Църквата.
Това не е било по вкуса на краля на Франция, който накарал тогавашния собственик на замъка Кверибус – Шабер де Барбера (Chabert de Barbaira) да напусне замъка. Това обаче станало едва след превземането на крепостта. Когато кръстоносците обсадили замъка Кверибус, владетелите му били категорични и отказали да се предадат, което довело до дълга обсада. Накрая замъкът бил превзет, тъй като храната и водата на бунтовниците окончателно свършили, както и силите им за съпротивление.
Замъкът Кверибус, който е известен с това, че е устоял на много продължителни обсади, е прочут като един от шедьоврите на френските военни укрепления. Непревземаем от въздуха, той е бил уязвим само откъм входа си. Замъкът е известен като последният бастион на катарите, преди да бъде превзет през 1255 година от кръстоносците.
Замъкът Кверибус е известен като един от славните петте сина на Каркасон – заедно със замъците Агилар (Aguilar), Пейрепертюз (Peyrepertuse), Пуилорен (Puilaurens) и Терем (Termes). Замъкът Кверибус изгубва своето важно стратегическо значение през 1659 година, след съглашението на Пиринеите (Pyrenees), според което са фиксирани границите с Испания.
Замъкът Кверибус е със стени, които са дебели на места до четири метра. Интериорът на замъка Кверибус е бил един от най-красивите за епохата си. Цялата местност Русийон (Roussillon) се простира в подножието на великолепния замък. Всяка година към замъка пътуват десетки хиляди туристи, за да видят с очите си мястото, където са се защитавали до последно катарите. Много творци от различни страни пристигат в замъка, за да се вдъхновят за произведения, свързани с невероятно интересната и вълнуваща история на катарите.
