Замъкът Дъндоналд
Замъкът Дъндоналд (Dundonald) е разположен в Южен Айршир (Ayrshire), и представлява монумент, който е като свидетелство за произхода на династията на благородниците от рода Стюарт (Stewart), но също така и за развитието на цялата шотландска нация. В облика на замъка от шестнадесети век има ренесансови нюанси, след като е бил възроден от тягостните руини, за да стане една от най-големите атракции на Айршир.
Името на замъка произхожда от старинната дума за кула – Дън (Dun), и замъкът означавал буквално Кулата на Доналд. Не е ясно кой е бил този Доналд, но се смята че е бил някой от древния клан Доналд, който след това се е казвал Макдоналд (MacDonald), като частичката Мак (Mac) просто означава „синът на”.
В замъка туристите са придружавани от екскурзоводи, които разказват интересни подробности за историята на сградата, а в изложбените зали могат да бъдат разгледани детайлни модели, които пресъздават развитието на замъка през вековете. Замъкът не е само туристическа атракция. В него редовно се провеждат различни събития – музикални и филмови фестивали, организират се пищни сватби. Замъкът Дъндоналд се намира в село Дъндоналд и тъй като е издигнат върху висок хълм, може да се види от много далече.
Това, което е останало от замъка Дъндоналд, представлява останки от третия замък, който е построен на това място. Първоначално на това място е имало военно укрепление. На негово място е бил издигнат замък през дванадесети век, като сградата е била направена почти изцяло от дърво. Около нея се издигала висока дървена ограда и малък ров, който изпълнявал защитна функция.
В края на тринадесети век е построен величествен замък от Александър Стюарт (Alexander Stewart), но след това сградата е разрушена по време на Войните за независимост. От онова време е останал старинен кладенец, както и част от кръглата кула е включена в съвременния северозападен ъгъл.
Съвременният замък е построен през 1371 година, когато Робърт Втори (Robert II) е бил коронясан. Кулата на замъка, която може да се види и днес, е построена по заповед на Робърт Стюарт (Robert Stewart), за да отбележи издигането му на трона като крал Робърт Втори, владетел на Шотландия.
Замъкът Дъндоналд се издига на три етажа. Спалните на господарите на замъка са се намирали в южното крило, което е било добавено през 1450 година. Като повечето замъци, и замъкът Дъндоналд имал затвор, в който дори имало и камина. Фамилията Стюарт притежавала замъка Дъндоналд от 1150 година до 1482 година, когато замъкът бил продаден на семейство Катчарт (Cathcarts).
През 1526 замъкът преминал във владението на фамилията Уолъс (Wallaces), а през 1650 година той вече бил доста разрушен и семейство Уолъс трябвало да се премести на друго място. Някои от камъните в стените на замъка били използвани за строителство на други сгради, което допринесло още повече за разрухата му. В края на осемнадесети век семейство Кокрейн (Cochrane ), чийто глава бил херцог на Дъндоналд, станало собственик на замъка.
В експозиционните зали може да се види замъкът такъв, какъвто е бил през 1425 година - по времето, когато шотландският крал Джеймс Първи (James I) се е срещнал в Дъндоналд с Джон Червения Стюарт (John the 'Red' Stewart), незаконен син на крал Робърт Втори, за да поведат кралската армия срещу бунтовниците на Джеймс Дебелия Стюард (James the 'Fat' Steward), син на графа на Олбъни (Albany), който бил арестуван за предателство към краля.
Червеният Стюарт бил победен и убит от Дебелия Джеймс. За да отмъсти за смъртта му, кралят заповядал да се убият както графът на Олбъни, така и другия му син – Уолтър (Walter), и наредил главите им да бъдат занесени в замъка Танталон (Tantallon), крепостта на Червените Дъглас (Red Douglas). Главите били хвърлени в затворническата килия на пленената графиня на Олбъни, за да увредят разсъдъка й. Според самите шотландци замъкът Дъндоналд напомня не толкова за кралската династия, колкото за кървавата разправа на разярения крал Джеймс Първи.
