Замъкът Кембъл
Замъкът Кембъл (Campbell) е един от най-завладяващите замъци в Шотландия. Импозантните руини привличат вниманието на туристи от цял свят. Споменът за някогашното величие на замъка е живописно ситуиран до Окил Хилс (Ochil Hills).
Най-старата част на каменния замък е била построена в началото на петнадесети век. По това време крепостта се е наричала замъкът Глум (Glume). През 1465 година замъкът преминава във владение на Колин Кембъл (Colin Campbell), първият херцог на Арджил (Argyll). Този могъщ шотландски благородник е имал нужда от сигурно, но също така и впечатляващо жилище в сърцето на кралството, което е трябвало да бъде близо до кралския двор. В това отношение замъкът Кембъл е бил идеален. През 1489 година херцогът сменил името на замъка и той вече бил известен като замъкът Кембъл.
През следващите двеста години наследниците на херцога останали в замъка, след което изоставили величествената крепост заради безбройните й стълбища и се преместили в близост до замъка Стърлинг (Stirling). Замъкът Кембъл е един от най-запазените замъци в Шотландия. Семейството на херцога е обитавало, както обикновено става в замъците, голямата кула, която се издига на двадесет метра височина.
В кулата е имало четири етажа – подземно помещение, голяма зала на първия етаж и стаи за обитателите на кулата на следващите два етажа. Последните два етажа са били добавени през седемнадесети век, както и таванът на последния етаж, учудващ с гротескните си резби, представляващи познатият от легенди Зелен човек.
Голямата зала се е използвала за приеми и за банкети. На единия край на етажа се е намирала специална стая, а на другия край е била кухнята на замъка. На долния етаж са се намирали различни по предназначение сервизни помещения. Голямата зала на замъка Кембъл доста е приличала на залата в замъка Стърлинг, известна като Старата сграда на краля. Тя е била построена за Джеймс Четвърти (James IV). Херцогът често я е посещавал, затова е искал неговата зала да прилича на кралската.
В замъка Кембъл са пристигали много известни за времето си персони. През 1556 година в замъка пристигнал протестантският проповедник Джон Нокс (John Knox), а през 1563 година замъкът бил посетен от Мери (Mary), кралицата на Шотландия. През 1645 година замъкът Кембъл бил подпален по заповед на маркиз Монтроуз (Montrose), а след като бил възстановен, същото се случило и през 1654 година по заповед на генерал Монк (Monck), лейтенант от армията на Кромуел (Cromwell). През 1661 година, след екзекуцията на осмия херцог на Арджил дните на замъка Кембъл като дворец на благородници приключили.
В замъка Кембъл могат да се настанят до шестдесет човека. Към замъка има паркинг с шестнадесет места.
Въпреки че замъкът Кембъл е изграден така, че да устои и на най-силната атака, той никога не би могъл да устои на артилерийска атака. Портата на замъка е могла да издържи натиска на малка армия. На юг от замъка се намират разкошни терасирани градини. Замъкът е построен по типичния за петнадесети век метод.
През седемнадесети век оригиналното тясно спираловидно стълбище е било заменено с по-функционално. През седемнадесети век е добавено източното крило, което е направено доста по-изискано, отколкото кулата на замъка. Замъкът Кембъл, чиято цел е била да покаже на всички колко богат и велик човек е херцогът на Арджил, е изпълнявал на сто процента функцията си.
Част от величествената някога постройка днес представлява руини, но другата е добре запазена. За съжаление, хора с физически увреждания не могат да се насладят на интериора на замъка Кембъл, бившата резиденция на херцозите на Арджил.
