Замъкът Трив
Замъкът Трив (Threave) е известен като домът на Черните Дъглас (Douglas), един от най-влиятелните кланове в Шотландия. Според легендите остров Трив е бил дом за древните владетели на Галоуей (Galloway) още преди хиляда години. Но днес не е останала и следа от тяхната крепост.
Високата кула на замъка Трив, която може да се види днес, е била построена за сър Арчибалд Дъглас (Archibald Douglas) през 1369 година. Той станал Лорд на Галоуей, а по времето, когато умрял, вече бил станал третият херцог от Черните Дъглас и бил известен като най-могъщия магнат в южна Шотландия.
След половин век, когато Джеймс Втори (James II) се опитал да надвие могъщата фамилия на Черните Дъглас, замъкът Трив е изиграл важна роля в развитието на събитията. След обсада, която продължила цели два месеца, островната крепост станала собственост на короната.
Баща та на създателя на замъка - Джеймс Дъглас, известен като Добрия Дъглас, бил много близък приятел с краля на Шотландия Робърт Брус (Robert Bruce) по време на Войните за независимостта с Англия. Арчибалд Дъглас продължил делото на баща си, като непрестанно воювал с англичаните и дори успял да ги изгони от околностите на замъка Локмейбън (Lochmaben Castle), където било последното им укрепление в западна Шотландия. Заради поведението си в битките Арчибалд Дъглас получил от англичаните прякора Арчибалд Свирепия (the Grim), тъй като той на бойното поле унищожавал враговете си безмилостно.
За заслугите си към краля Арчибалд бил удостоен с титлата херцог Дъглас, Лорд на Галоуей и Пазител на западната граница. След смъртта на Арчибалд замъкът Трив бил наследен от сина му, който също се казвал Арчибалд, и се оженил за принцеса Маргарет (Margaret), дъщеря на крал Робърт Трети (Robert III). След смъртта на Арчибалд, който загинал в битка, започнала жестока битка за позицията му, тъй като той бил регент на младия крал Джеймс Втори (James II), който бил коронясан на 6-годишна възраст.
Двама души – сър Александър Ливингстоун (Alexander Livingstone) и сър Уилям Кричтън (William) се обединили в коварен заговор. Те поканили на вечеря новият херцог Дъглас, който бил на 16 години, заедно с брат му и техен приятел в замъка Единбург (Edinburgh). В края на вечерята тримата били убити.
Замъкът Трив представлявал висока кула, която се издигала на 30 метра височина, заобиколена от комплекс други сгради. Тези сгради са билиразрушени през вековете, но от тях са останали елементи, които са били открити при разкопки през седемдесетте години на двадесети век. По време на разкопките била открита залата, в която Арчибалд провеждал съдебни заседания.
Кулата се издигала на цели пет етажа, което било ново по онова време за шотландската архитектура. Стените на кулата били дебели три метра, имало няколко малки прозорчета, през които се виждал островът. Бойниците били направени така, че да осигурят перфектната защита на сградата.
През петдесетте години на петнадесети век Черните Дъглас били толкова могъщи, че трябвало да бъдат отстранени. Осмият херцог Дъглас взел специални мерки, за да се предпази от нападение. Той разрушил голяма част от сградите, за да издигне дебела стена, която да устои дори срещу артилерийско нападение. Тази стена устояла на обсадата през 1455 година и замъкът бил превзет едва след като били подкупени вътрешни хора.
В подземието на замъка Трив са се намирали дълбок кладенец, от който обитателите на крепостта вадели вода, и затвор. Наличието на кладенец във вътрешността на крепостта позволявало на обитателите на замъка Трив да издържат на дълга обсада.
На първия етаж са се намирали фоайето и огромната кухня на замъка, а на втория етаж е била банята и Голямата зала. На третия етаж са се намирали господарските покои, имало е и баня, а на четвъртия етаж са били помещенията за прислугата.
Петият етаж е представлявал дървена галерия, откъдето охранителите на замъка са наблюдавали за нашественици. Етажите на замъка били свързани със спираловидно стълбище, което се намирало в специална тясна кула, построена за тази цел към основната сграда.
