Замъкът Болсовер
Замъкът Болсовер (Bolsover) е странна смесица от стилове – на старинна крепост, извънградска вила и ярко изразен романтизъм.
Замъкът е бил издигнат от семейство Певерел (Peverel), като се знае много малко за първоначалния замък Болсовер. Замъкът Болсовер станал собственост на короната през 1155 година, когато Уилям Певерел (William Peverel) бил осъден на изгнание. Новата каменната крепост е била построена през 1173 година, и е била заобиколена от голяма крепостна стена.
Тази стена била разрушена през 1216 година по време на царуването на крал Джон (John). Оцелели фрагменти от тази стена по-късно са били използвани за построяването на пътека, която може да се види в градината на замъка.
През 1400-ната година крепостта изгубила своята стратегическа важност. Годините, през които в замъка живеели различни наематели, постепенно довели до разрушаването на голяма част от помещенията и така го заварил сър Джордж Талбот (George Talbot), който го купил през 1553 година. Сър Талбот, който по-късно бил обявен за шестия херцог на Шрюсбъри (Shrewsbury), е известен с брака си за заможната Бес от Хардуик (Bess of Hardwick), която била прочута като най-великата бизнес дама на шестнадесети век.
Освен това сър Талбот в продължение на шестнадесет години осигурявал надзор над шотландската кралица Мери (Mary), която била в изгнание, което се отразило доста сериозно на семейния бюджет. За да погаси поне частично дълговете си, възникнали заради това, през 1608 година сър Талбот взима решение да дава замъка под наем, а след това окончателно се съгласява да го продаде на сър Чарлз Кавендиш (Charles Cavendish).
Сър Кавендиш веднага наема известния по онова време архитект Робърт Смитсън (Robert Smythson), който трябва да реконструира замъка Болсовер. Кулата, известна днес като Малкия замък, е била завършена около 1620 година. Строителните работи продължавали и след смъртта на сър Чарлз Кавендиш, който бил привърженик на романтичния стил в архитектурата, който напълно отговарял на неговите идеали за рицарство.
Той мечтаел да превърне замъка в стилизиран средновековен дворец, украсен с различни видове кули и други елементи от готиката. Малкият Замък изглежда доста внушително, макар да не е проектиран за отбрана, а само за комфортен живот. Синът му Уилям (William) продължил да работи за осъществяването на мечтата на баща си.
Малкият замък представлявал разкошна резиденция за семейството на собственика на замъка, имало и кухни, но след като през 1634 година замъкът бил посетен от кралското семейство - Чарлз Първи (Charles I) и съпругата му, били добавени вътрешно стълбище и дълга галерия. Тогава в чест на краля и съпругата му било организирано популярното по онова време сред представителите на английската аристокрация представление с маски.
Към замъка била изградена прекрасна конюшня и дори ковачница, а също така голям манеж за езда, тъй като сър Уилям кавендиш бил голям любител на конната езда. Към замъка била основана школа по езда. От дългата тераса на новия замък, която се издигала точно над манежа, гостите на сър Кавендиш можели да наблюдават тренировките на жокеите.
След започването на Гражданската война сър Уилям Кавендиш поел командването на роялистките (Royalist) войски, които били победени край Марстън Мур (Marston Moor)
Той оцелял, но бил принуден да избяга и да се укрие, а замъкът Болсовер бил превзет от Парламентарните войски малко по-късно. След възвръщането на монархията през 1660 година сър Уилям Кавендиш можел да се върне в Англия и в неговия разрушен вече замък. Въпреки огромните си финансови проблеми, той успял да добави нова зала и стаи към замъка, и през 1676 година, когато той починал, замъкът Болсовер бил почти възстановен.
Наследниците на сър Уилям Кавендиш предпочели да напуснат замъка и дори използвали покрива от част от замъка, за да направят ремонт на предпочитаната от тях нова сграда за живеене в абатството Уелбек (Welbeck). Малкият замък и школата по езда били все още в добро състояние и били дадени под наем на викария на Болсовер. От 1883 година замъкът станал необитаем и станал собственост на държавата през 1945 година благодарение на седмия граф на Портланд (Portland).
