Замъкът Хедингам
Замъкът Хедингам (Hedingham) е бил построен около 1140 година от благородния род де Вер (de Vere) и е станал техен дом за следващите петстотин и петдесет години. Около крепостта, издигната в Есекс, Англия, израснало селцето Хедингам, което се грижело за обитателите на замъка. Вероятно преди да бъде издигната каменната крепост, на нейно място се е намирал дървен замък.
Замъкът Хедингам е бил изграден на върха на хълм и заобиколен от дълбок ров и външна крепостна стена. Днес от великолепния някога замък се е запазила само главната кула с височина сто и десет стъпки. Стените на кулата са с дебелина дванадесет стъпки. Входът към кулата се намира на първия етаж, а на втория етаж се намира впечатляващата Голяма зала.
Голямата зала е толкова огромна, че заема цели два етажа от кулата, а галерията на музикантите я заобикаля в горната й част. Входът към залата е през арка, която се смята за най-голямата нормандска (norman) арка в цяла Европа. За да се влезе в замъка, трябва да се премина през мост, прехвърлен през сух днес ров. Този мост е бил построен през 1496 година, за да замени подвижния мост.
Историята на замъка започва от времето на Уилям Завоевателя (William the Conqueror). Един от най-приближените му рицари бил Обри де Вер (Aubrey de Vere). Уилям му дарил след битката при Хейстингс (Hastings) много земи, включително и в Мидълсекс (Middlesex). Синът му, който също носел името Обри, построил гигантски замък в Хедингам около 1140 година.
Архитект на замъка бил архиепископът на Кентербъри (Canterbury). Синът на Обри Втори – Обри Трети бил удостоен с титлата първи херцог на Оксфорд (Oxford) от кралица Матилда (Matilda ) и така замъкът се превърнал в резиденция на благородници. Днес замъкът е собственост на наследника на рода де Вер.
Невероятно богатите и могъщи де Вер били едни от най-важните в района средновековни фамилии, които оказвали винаги подкрепа на владетелите на страната. В замъка Хедингам са пристигали много кралски особи, сред които крал Хенри Седми (Henry VII), Хенри Осми(Henry VIII) и кралица Елизабет Първа (Elizabeth I).
Херцозите на Оксфорд били велики кръстоносци и Обри, вторият херцотг на Оксфорд, се биел с Ричард Лъвското Сърце (Richard Coeur de Lion), а третият херцог на Оксфорд – Робърт (Robert) бил един от благородниците, принудили крал Джон (John) да подпише прочутата Магна Харта (Magna Carta) през 1215 година. През следващите години замъкът претърпял много обсади, включително и от крал Джон.
През 1561 година кралица Елизабет Първа останала за няколко дни през лятото в замъка Хедингам и тогава седемнадесетият херцог на Оксфорд, Едуард станал един от нейните фаворити и бил обявен за един от най-добрите дворцови поети.
През 1703 година починал двадесетият херцог на Оксфорд, без да остави наследници по мъжка линия и така семейната династия на Обри де Вер била прекъсната. Наследница станала дъщеря на двадесетия херцог.
През 1713 година замъкът станал собственост на сър Уилям Ашхърст (William Ashurst). Той облагородил ландшафта около замъка и построил разкошна къща, която днес не е достъпна за туристи. По-късно имението било наследено от правнучката на Уилям – Елизабет Хаутън (Elizabeth Houghton), която се омъжила за Луис Маженди (Lewis Majendie).
През следващите 250 години Хедингам става семейно гнездо за Маженди, докато Мюзет Маженди (Musette Majendie) не завещала замъка на своя братовчед Томас Линдзи (Thomas Lindsay), потомък на рода де Вер. Синът му Джейсън живее днес в замъка със съпругата си Деметра и трите им деца.
До замъка има красив гълъбарник от осемнадесети век, и разкошна водна градина с камелии и азалии. През май градините са покрити с камбанки. В замъка Хедингам се провеждат разкошни сватби, а също така рицарски турнири.
