Замъкът Рамбуйе
Замъкът Рамбуйе (Rambouillet), е построен през 1368 година край Париж и е известен като един от най-важните замъци на Франция.
Днес замъкът Рамбуйе изпълнява функцията на лятна резиденция за френските президенти. Историята на замъка започва през четиринадесети век, когато той е бил построен като кралска резиденция. В пределите на замъка е починал френският крал Франсоа Първи (Francois I) през 1547 година. Днес за този исторически момент напомня кулата на замъка, която носи името на владетеля.
Замъкът впечатлява с архитектурата си, издигната с отбранителни цели. През вековете постоянно са били добавяни допълнителни елементи към основната сграда.
През осми век на мястото, където днес се намира замъкът Рамбуйе, е имало малка ловджийска къща, тъй като околните гори са били извънредно богати на дивеч. Името на замъка произлиза от рекичката Рамб (Рамб), която тече наблизо. През осми век земите, на които се намира днес замъкът, са били собственост на монаси, но след два века и половина те станали собственост на короната.
По това време в Рамбуйе живеели около сто и петдесет монаси, които разширили владенията си за сметка на изкореняване на дървета от гората. През четиринадесети век богатият буржоа Жан Берние (Jean Bernier) купил мястото и там се издигнала каменна крепост.
Синът на Жан Берние продал замъка на семейство Анжен (d'Angennes). Замъкът останал собственост на фамилията и през това време три пъти бил превзет от англичани, които го изгаряли и се налагало да бъде възстановяван почти напълно. В началото на шестнадесети век на първия етаж на замъка бил създаден салон в италиански стил, като стените му били направени от мраморни плочи. Освен това била построено разкошно главно стълбище от камъни и тухли.
След този период замъкът е сменял много собственици. В края на седемнадесети век в замъка Рамбуйе била създадена голяма система от водоеми, които се пълнели от многобройните рекички, съществуващи в тази блатиста местност. На югозапад от замъка бил изкопан дълъг канал, който под прав ъгъл пресичал друг канал покрая градинската фасада на замъка.
На отделни места в парка били поставени красиви статуи. Към замъка били построени разкошни конюшни, които се съединявали с крепостта с помощта на подземен вход. Вътрешните помещения на замъка били украсени с резбовани дървени пана. В парка се появил Павилионът на морските раковини, чиито стени били украсени с раковини и огледала. Тогава бил построен и Китайският павилион.
В края на осемнадесети век замъкът станал собственост на короната, като бил откупен от крал Луи Шестнадесети (Louis XVI) като подарък за Мария Антоанета (Marie Antoinette). По заповед на краля до замъка били построени помещения за слуги, които побирали до четиристотин човека, както и конюшни за петстотин коня. За да угоди на Мария-Антоанета, кралят префасонирал парка и заповядал да се построи млечна ферма, в която се отглеждали скъпи породи овце, крави и кози, а също така и биволи.
Политическата важност на двореца Рамбуйе продължила и през деветнадесети век – тук от време на време отсядал Наполеон (Napoleon), а крал Шарл Десети (Charles X) абдикирал в замъка. От края на деветнадесети век замъкът Рамбуйе се превърнал в официална лятна резиденция за френския президент.
През двадесети век много важни срещи са провеждани в замъка Рамбуйе. Генерал де Гол (de Gaulle) е давал важни приеми в замъка. В замъка Рамбуйе се е провела срещата на Г6 (G6), тук са били дискусиите за мирното съглашение в Косово (Kosovo).
Разкошните градини около замъка са били създадени през първата половина на седемнадесети век. Замъкът е заобиколен от двеста квадратни километра земя, като по-голямата част от тях се състои от древни гори. Градините около замъка са от английски тип, за разлика от градините на повечето замъци в парижкия регион и в долината на Лоара (Loire).
